Пропускане към основното съдържание

Простете



Простете на другите, простете на себе си. И не да си кажем : "О, прости ми, ти който си срещу мен и ме нараняваш, недей моля те спри!" или "Аз теб те изтощавам, прости ми, но не мога иначе!". Или : "Прощавам си, защото съм си такава!". Не са достатъчни думи. За да простим, преди това трябва да го изживеем. Прошката е  дълъг и трансформиращ процес на приемане. Приемете. Приемете другите, приемете себе си. Вие сте това, което сте, вие сте сътворение, аз съм сътворение. Това никой не може да го промени. То е неизменно. Ние сме тук и сега. Какво да правим тогава? Как да живеем едни с други? Как да живеем със себе си? И ако не се приемем, ще си отидем от този свят с огорчение, с тъга, с болка. А какво означава огорчение и всички други тегоби и несъответствия? Означават неприемане. Неприемане означава, че не сме простили. Когато не сме простили означава, че не сме приели. Наистина не сме сами. Ние всички сме тук. И си пречим ли? Светът е голям. А колкото повече поводи за прошка имаме, толкова повече се приемаме. Израстваме. Като децата. Защото понякога смятаме, че прошката е трудна, а всъщност става въпрос за нещо хубаво. Което не виждаме. Терзае те неуспех. Това те учи. Искаш да успееш. Прости си за неуспехите. Т.е. приеми ги. Без тях не можеш да изминеш своя път. Обичаш. Но не те обичат. Приеми го. Прости на другия и приеми светлите чувства в себе си. Те ще те отведат далеч. Ти не обичаш случайно. Обичаш защото можеш. Способността да обичаш е дар. Нещата от живота се редуват. Когато приемеш това, което ти се случва, и добро и лошо, ти го надживяваш, прощаваш и продължаваш напред. Способността да простиш е твоя господар. Ти приемаш всичко и ставаш господар на себе си. А когато поискаш прошка и са ти простили, значи са те приели. 
...И да се усмихваме на всяка прошка.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.