Простете

Простете на другите, простете на себе си. И не да си кажем : "О, прости ми, ти който си срещу мен и ме нараняваш, недей моля те спри!" или "Аз теб те изтощавам, прости ми, но не мога иначе!". Или : "Прощавам си, защото съм си такава!". Не са достатъчни думи. За да простим, преди това трябва да го изживеем. Прошката е  дълъг и трансформиращ процес на приемане. Приемете. Приемете другите, приемете себе си. Вие сте това, което сте, вие сте сътворение, аз съм сътворение. Това никой не може да го промени. То е неизменно. Ние сме тук и сега. Какво да правим тогава? Как да живеем едни с други? Как да живеем със себе си? И ако не се приемем, ще си отидем от този свят с огорчение, с тъга, с болка. А какво означава огорчение и всички други тегоби и несъответствия? Означават неприемане. Неприемане означава, че не сме простили. Когато не сме простили означава, че не сме приели. Наистина не сме сами. Ние всички сме тук. И си пречим ли? Светът е голям. А колкото повече поводи за прошка имаме, толкова повече се приемаме. Израстваме. Като децата. Защото понякога смятаме, че прошката е трудна, а всъщност става въпрос за нещо хубаво. Което не виждаме. Терзае те неуспех. Това те учи. Искаш да успееш. Прости си за неуспехите. Т.е. приеми ги. Без тях не можеш да изминеш своя път. Обичаш. Но не те обичат. Приеми го. Прости на другия и приеми светлите чувства в себе си. Те ще те отведат далеч. Ти не обичаш случайно. Обичаш защото можеш. Способността да обичаш е дар. Нещата от живота се редуват. Когато приемеш това, което ти се случва, и добро и лошо, ти го надживяваш, прощаваш и продължаваш напред. Способността да простиш е твоя господар. Ти приемаш всичко и ставаш господар на себе си. А когато поискаш прошка и са ти простили, значи са те приели. 

...И да се усмихваме на всяка прошка.