Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юли, 2018

властта, намерението и астрологията

Всяко нещо ново в политиката е започвало с добро. С добри намерения. И какво се случва след това е необяснимо. Идеята потъва, за мъглява се в някаква пагубна енергия на заблудата, на пошлостта и гордостта. Къде точно се случва това засмукване, центрафуга и промяна на намеренията?
Вихърът е силен и действа като магия. Направо омагьосва. И то бързо и неусетно. И това се случва при първата крачка във властта. Тръгват с крак и той е засмукан, в тъмния тунел, заедно със всичко останало. И това се повтаря винаги, години,  десетилетия, векове. Като прокоба е. А хората в обятията на властта са влюбени, за тях това е непорочната любов, а не зла магьосница. Дяволът така прави, той е мил и приятен. Едностранчив и не споменава нищо друго. Интересуват го само дяволски работи.
Анархията, като противоположност на властта не би следвало да означава безвластие. Безвластието е свободата. Без власт означава без някакой да налага мнението си за постигане на целите си, които в повечето случаи са налаган…

Няма край

Понякога ми е ужасно мъчно.
Не за нещо. Не за някой.
Мъчно ми е за света. И за безкрая.
Няма край във нищо и това е трудно.
Няма край дори във края.

Затова ми е ужасно мъчно.
Че живеем, за да ни боли.
За да се ошлайфваме, да се обрулим.
За да сме отчаяно сами.

За да се опитваме да се променяме.
Да се изправим на крака.
Когато падаме да се огледаме.
Да си разменяме вина.

Понякога ми е ужасно мъчно.
Че се изоставяме. Че се разделяме.
А след раздялата забравяме.
И никога не се завръщаме.

Понякога ми е ужасно мъчно.
Че имаме сълзи. Че ни е страх.
Че кучето навън изпитва същото.
А ние му отвръщаме със гняв.

Понякога ми е ужасно мъчно.
Не за живота. А за смъртта.
Мъчно ми е, че е хубаво.
И че има светлина.
Но не я заслужаваме.

пътят

Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до никъде. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд, който ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - много разстояние. Потъвахме все повече в някакво друго време. Хем си тук, хем не е сега. Наситено и тягостно усещане със всяка крачка. Очакваш, вървейки, да се освободиш от тази тягостност, но не можеш. Времето те притиска. Не ни остана време да стигнем до никъде и се върнахме.
Като се съди по табелите, пътя води до стара хижа. Два часа ходене и си там. Но навлезеш ли по пътя, нещо започва да те спира. На мен ми става мъчно, идва ми да заплача, без причина, да си спомня всички тъжни мигове. Сещам се за близките, който не са тук на Земята вече. Сякаш много отдавна от тук не е минавал никой. Птиците като че ли заобикаляха. Път, който без хора пустееше и тъгуваше за хората,  които са го заб…

Танци

В началото на лятото попаднах на International Dans Festival, Haskovo, Bulgaria "Magic World" 2018 г., във вторият му ден. Топло, задушно и тихо време, което си противоречеше с това, което ме въвлече в залата на фестивала. Въпреки, задуха танците се оказаха разхлаждащи. И се потопих, нищо не подозираща, в нещо ново, което ме събуди, в една енергия, театралност, символика.... Не очаквах така да ме грабне, но това беше наистина вълшебство. Вярвам в тези вълшебства. Телата са изразно средство, те говорят без думи. С танците можем да изразим не само какво можем и какво сме научили, а какво мислим, какво искаме, за какво копнеем, към какво негодуваме. Децата не само танцуваха, те рисуваха с движенията на телата и сътворяваха какво мислят за света. Седнах в една голяма "соц" - зала, а се пренесох в бъдещето. Силната музика беше задължителна за фестивалите и ме заведе по един въображаем път, който щях да измина. Седнах на един от предните редове и потънах в седалката. С…

Парчета любов

Ще запълвам
липсващата половина в мен
с малки половинки,
късчета любов.
Подарени ми.

И в очакване на моя
вътрешен, душевен ред
ще живея с половината.
Моя тих урок.
Като във въображение.

Цялата любов
ще я държа отвътре.
Ще копнея без да я отдавам.
И накрая от любов разкъсана.
Ще се разгърмя.
Отчаяно.