Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Февруари, 2017

Завръщане

Някои къщи отдавна са напълно празни. Никой не идва в тях. Предметите вътре си стоят по местата, така както са оставени. Прашни и непотребни. Минаваш покрай тези къщи и усещаш някакво минало. Нещо забравено вътре. И се чуват едни отминали гласове, с едни отминали разговори. Тези къщи нямат настояще. Стоят и чакат. Като призраци. И клоните на плодните дръвчета в двора, почукват по прозорците. А вътре няма никой. Само тишината. Неподържани дворове. Занемарени пътеки. Спуснати завеси.
Някои къщи са напълно празни по едни и същи причини. Възрастните си отидоха, а младите са в други земи и по други къщи. И никой няма да се върне в тях скоро. Защото тези къщи са в България. Най-вероятно внуците и правнуците ще дойдат тук някога, за да осъществят мечтите си. За да върнат надеждата.
Така казват. А къщите ще запазят всичко непокътнато, до тяхното завръщане. За да започне всичко отначало. Но по друг начин.

Простете

Простете на другите, простете на себе си. И не да си кажем : "О, прости ми, ти който си срещу мен и ме нараняваш, недей моля те спри!" или "Аз теб те изтощавам, прости ми, но не мога иначе!". Или : "Прощавам си, защото съм си такава!". Не са достатъчни думи. За да простим, преди това трябва да го изживеем. Прошката е  дълъг и трансформиращ процес на приемане. Приемете. Приемете другите, приемете себе си. Вие сте това, което сте, вие сте сътворение, аз съм сътворение. Това никой не може да го промени. То е неизменно. Ние сме тук и сега. Какво да правим тогава? Как да живеем едни с други? Как да живеем със себе си? И ако не се приемем, ще си отидем от този свят с огорчение, с тъга, с болка. А какво означава огорчение и всички други тегоби и несъответствия? Означават неприемане. Неприемане означава, че не сме простили. Когато не сме простили означава, че не сме приели. Наистина не сме сами. Ние всички сме тук. И си пречим ли? Светът е голям. А колкото пове…

Метростанция "Люлин"

Пътуването с метрото е едно повтарящо се действие, състоящо се от поддействия. Качваш се, слизаш, четеш, мислиш, виждаш и не виждаш, не говориш, говориш по телефона или просто забравяш, че си в мотрисата. И през цялото време един монотонен глас те подсеща къде си и коя е следващата спирка. И не забравяйте багажа си, защото в днешния свят, никой няма да го намери и да ви го върне. И в тази монотонност понякога има различия. Заставаш на различни точки на перона, качваш се от различни врати и сядаш на различни места, в различни посоки. Срещаш различни хора. Мълчите по различен начин. Колко е хубаво да се потопиш в дълбините на подземното пътуване. Влизаш в тунела и изчезваш в тълпата. Чудиш се даже от къде дишаш. Вечер си уморен и най - вече искаш да седнеш, когато пътуваш дълго. Защото денят е бил дълъг и дори да си бил натоварен умствено, тялото ти все пак е уморено. Аз в повечето случаи ги разпознавам. Хората, които ще слизат скоро. Личи им по стойката. И се ослушват вече за спирката…

Откритие

.

Излишъци

А моите неземни, тихи страсти
ще бъдат само вопли на душата. И ще надигат шум безгласно до края на съдбата.
За тях не се намира "приложение" във този свят на суета. Дори да ги превърна в приключения ще бъдат само дата.

Самоилюзия

Накрая аз се влюбих във гласа ти отвътре парещ в моята душа.  Далече съм от теб и от света ти, останах със гласа ти затова. А той навлизаше във мен внезапно, като перце ме галеше в нощта. Или раздираше отвътре страстно едно неземно чувство на тъга. Накрая си останах със гласа ти. Със топлият му допир до слуха. Той няма да избяга и да търси от мен по - влюбена във теб душа.

Пътуване във времето

Изневярата

Две срещи.
Тази среща се очертаваше ненужна, но тя тръгна не защото реши, че трябва, а за да не се лиши от тръпката и допира на един безследно изчезнал спомен. Онези години не можеше да си припомни с детайли, но на моменти отделни епизоди се връщаха в мислите й. Единственото нещо, което разбираше в този момент, беше това, че нещата не са изглеждали така, както ги е виждала тогава. Улиците, през които вървеше сега, бяха тъмни и безлюдни. Но тази зловеща тишина, не я изплаши. Дори нямаше никакво значение за нея. Долавяше несигурност в себе си, но когато стигна до светещата реклама, беше забравила всичките си предразсъдъци. В кафенето беше топло, когато отвори входната врата се промъкна между масите и успя до го зърне, седнал сам на едно от най – отдалечените места. Приближи се, погледите им се срещнаха и тя седна. Отпусна се на креслото и се огледа наоколо. По стар навик. Една черна котка премина близо до стъклото от външната страна. Може би ги е съзряла и понечи да влезе, но не знаеше…

Пълнолунието