Депресията е празнина. Не може да бъде описана, звучи страшно, ако я споделиш. Тя е състояние, в което не отричаш живота, а отричаш себе си в този живот. Отричаш правото да съществуваш, защото не намираш за кой, за какво и как да продължиш. Усетил си, че животът може и без теб. Тогава къде да отидеш, с кой и какво да правиш!? Това са въпросите, които състоянието депресия, празнината в мен, задават. Има много начини да получиш шамари от Вселената, от земния живот, от обстоятелствата, в които се намираш. Те търсят много начини да ти покажат пътя. В състояние на депресия споделих с моя приятелка следното: - Не ми се живее. Не ме е страх от смъртта. Искам да си ходя! - Според мен, горе ще те върнат - изненадващо ми каза тя, ще те върнат за да изживееш радостта. - Така е, да. Аз не усещам радостта. Искам да си ходя наистина. Там горе, знаеш ли каква е любовта!? - Радостта трябва да си я създадеш ти. Не да чакаш някой да ти я поднесе. И да си дадеш това от което имаш нужда. Да на