Има много начини да загубиш достойнството си. Моите са от несподелената любов. Три пъти в живота си загубих достойнство и усещах себе си като прозрачна, невидима, малка и незначителна. Една точка в пространството. Ако питате мен, разбира се ще кажа, че това е най - болезненото, което може да ти се случи, непреодолимо преживаляване и разбивач на прекрасни отношения. Турболентен начин за изравняване със земята. Бързо и болезнено. Първо усещаш, че всички мисли те напускат, отлитат от главата ти. Не можеш да говориш, т.е. и думите са те напуснали, не те искат, защото нямаш мисли. И чувства нямаш, разбити са на пух и прах. Вълната преминава надолу по тялото и стига до краката, които остават сковани. Вече не само достойнство нямаш, нямаш нищо. Едни сковани крака и поглед, който не знае на къде да се насочи. Разбира се към земята, казва за последно достойнството и се отдалечава от теб за да се скрие някъде напълно. Така, че да не го виждаш. Играе на сляпа баба. А ти си сляпа душа