Пропускане към основното съдържание

Метростанция "Люлин"




Пътуването с метрото е едно повтарящо се действие, състоящо се от поддействия. Качваш се, слизаш, четеш, мислиш, виждаш и не виждаш, не говориш, говориш по телефона или просто забравяш, че си в мотрисата. И през цялото време един монотонен глас те подсеща къде си и коя е следващата спирка. И не забравяйте багажа си, защото в днешния свят, никой няма да го намери и да ви го върне.
И в тази монотонност понякога има различия. Заставаш на различни точки на перона, качваш се от различни врати и сядаш на различни места, в различни посоки. Срещаш различни хора. Мълчите по различен начин. Колко е хубаво да се потопиш в дълбините на подземното пътуване. Влизаш в тунела и изчезваш в тълпата. Чудиш се даже от къде дишаш.
Вечер си уморен и най - вече искаш да седнеш, когато пътуваш дълго. Защото денят е бил дълъг и дори да си бил натоварен умствено, тялото ти все пак е уморено.
Аз в повечето случаи ги разпознавам. Хората, които ще слизат скоро. Личи им по стойката. И се ослушват вече за спирката. Стоях с едната ръка хваната за лоста и ето мястото пред мен ще се освободи най - накрая. С другата си ръка държах книга и четях, сякаш не ми правеше впечатление, че мястото ще се освобождава. Усетих дребното тяло на жената до мен, която понечи да седне. Тогава аз се почувствах силна, не усещах вече търнящото си тяло. Енергията ми се възвърна. Жената обаче се спря, защото и аз тръгнах да седна. Със жест, тя отстъпи на мен и ми посочи седалката. Но същото направих и аз. Започнахме мълчалив спор с жестове за това, кой да отстъпи. Тя държеше аз да седна. Аз не се предавах лесно. Тя тихо и заглушено произнесе : "Седнете". И понеже бях по - висока и произнесох по - силно думите : "Седнете вие", може би затова надделях аз, в един момент. Жената седна най - накрая, а аз продължих да чета. Бях доволна. Усетих нова сила, аз се чувствах добре и без капка умора. Както си четях обаче, погледнах към жената.
Тя беше хванала челото си с ръка и едва придържаше главата си от умора. Ръцете й бяха слаби и изтощени. Лицето скрито под едната длан. Нейният тежък ден премина през очите ми. Тежката работа беше изтощила и тялото, и главата й. Тя придържаше мислите си с ръка, за да не изгърмят в метрото.
Ако някой срещне тази жена, която ми отстъпваше упорито мястото, въпреки силната си умора, моля да и предаде, да не се притеснява, защото Вселената разпределя местата по най - правилния начин.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…