Пропускане към основното съдържание

Моите бележки

Виртуалност


Виртуалното пространсво се превръща в част от нашия живот. Живеем на две проекции. Едната в телефоните или компютърите, другата в това, което е извън тях, във въздуха, който дишаме, хората, които срещаме, случките, които преживяваме. Нещата се случват и в Интернет, обаче, освен в проекциите около нас. Къде сме точно?

Продължението:http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/04/blog-post.html

....................................................................

Завръщане


Някои къщи отдавна са напълно празни. Никой не идва в тях. Предметите вътре си стоят по местата, така както са оставени. Прашни и непотребни.Минаваш покрай тези къщи и усещаш някакво минало. Нещо забравено вътре. И се чуват едни отминали гласове, с едни отминали разговори. Тези къщи нямат настояще.


Целият текст на : http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_28.html



....................................................................

Простете


Простете на другите, простете на себе си. И не да си кажем : "О, прости ми, ти който си срещу мен и ме нараняваш, недей моля те спри!" или "Аз теб те изтощавам, прости ми, но не мога иначе!". Или : "Прощавам си, защото съм си такава!". За да простим, преди това трябва да го изживеем. Прошката е  дълъг и трансформиращ процес на приемане.

Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_43.html

............................................

Метростанция "Люлин"




Пътуването с метрото е едно повтарящо се действие, състоящо се от поддействия. Качваш се, слизаш, четеш, мислиш, виждаш и не виждаш, не говориш, говориш по телефона или просто забравяш, че си в мотрисата.

Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…