Моите бележки

Виртуалност


Виртуалното пространсво се превръща в част от нашия живот. Живеем на две проекции. Едната в телефоните или компютърите, другата в това, което е извън тях, във въздуха, който дишаме, хората, които срещаме, случките, които преживяваме. Нещата се случват и в Интернет, обаче, освен в проекциите около нас. Къде сме точно?

Продължението:http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/04/blog-post.html

....................................................................

Завръщане


Някои къщи отдавна са напълно празни. Никой не идва в тях. Предметите вътре си стоят по местата, така както са оставени. Прашни и непотребни.Минаваш покрай тези къщи и усещаш някакво минало. Нещо забравено вътре. И се чуват едни отминали гласове, с едни отминали разговори. Тези къщи нямат настояще.


Целият текст на : http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_28.html



....................................................................

Простете


Простете на другите, простете на себе си. И не да си кажем : "О, прости ми, ти който си срещу мен и ме нараняваш, недей моля те спри!" или "Аз теб те изтощавам, прости ми, но не мога иначе!". Или : "Прощавам си, защото съм си такава!". За да простим, преди това трябва да го изживеем. Прошката е  дълъг и трансформиращ процес на приемане.

Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_43.html

............................................

Метростанция "Люлин"




Пътуването с метрото е едно повтарящо се действие, състоящо се от поддействия. Качваш се, слизаш, четеш, мислиш, виждаш и не виждаш, не говориш, говориш по телефона или просто забравяш, че си в мотрисата.

Целият текст на: http://aleksandramo.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html

Коментари

Популярни публикации