Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Април, 2017

Хаосът в нас

Способни сме да сме добри,
защото имаме безкрайни сили.
Способни сме да сътворим
от себе си неповторимост.

Но мрежите на днешния живот
преплитат ни в пари и власт,
които ни превръщат във роботи
и смъкват от човешкия ни пласт.

Сами се лутаме във лабиринти
на пошлост и човешка суета.
А в нас остават тихо скрити
душите ни и нашта доброта.

И преминаваме в живота като роби
на някакви неценостни неща,
които смятаме за много важни,
а в тях е скрита самотата.

Способни сме да бъдем огън.
Да бъдем светлина и добрина.
Да бъдем силни в словото,
което да превърнем в красота.

Какво ни кара да затъваме
във калните предверия на ада,
и безсилно негодуваме
към това, което "ни се пада"?

Не ни интересува тишината
на всеки наш приятел.
Заети сме със кръговрата
на собствената си влиятелност.

Сами поставяме преградите
на добрината в нас.
За да сме в крак със "важните"
във този безчовечен свят.

Едно е да се правим на добри,
за да изкупим съвестта си,
за да ни сочат с пръст дори.
А друго …

Вяра

Повдигни се. Ти можеш това.
Защо сме тук на Земята?!
И никакви остри слова
не са като светлината.

Обичай се. Ти знаеш как
да се самолекуваш.
И няма по - вярно от факта,
че за Любов съществуваш.

Обичай. Ти си Любов.
Това е в плътта на човека.
Да стигне по - близо до Бог
по своята стръмна пътека.

Мечти

Остават ни едни мечти,
които няма да се сбъднат.
Които ще таим като сълзи
изсъхващи от въздуха.
Ще ги пренасяме от ден на ден,
ще ги копнеем и отхвърляме.
И някога ще си ги вземем
разхвърляни в отвъдното.

Сега, когато сме сами
във всичко сбъднато,
остават ни едни мечти
и нищо друго...

"Детство мое"

Когато бяхме малки имаше една свобода в нас. Свободата на детето. Тя ни даваше непринуденост, спокойствие и някакво очакване за нещо добро. Тя ни правеше вярващи. Децата са вярващи. Но не тази вяра наложена от обществото, а истинска, чиста, детска вяра. И само детето знае, че вярва във всичко. Във възрастните, в любовта им, в истиността на това, което се случва. Защото при децата всичко се случва по естествен начин. Така, както се случва истината. Те не моделират с поведението си нито себе си, нито другите, не преследват угаждане. Те само следват сърцата си. Угаждат на сърцата си, но за да удовлетворят себе си, а не спазват обществени порядки и не разбират тези порядки. Децата не спазват и не разбират и от днешните религиозни порядки, които са част от обществените. Те вярват в това, което е. Не се насилват и не се преструват да са такива, каквито не са. Не се представят в някаква светлина. Те са себе си. И възрастните започват да ги моделират, да ги учат на суетност, преследване на о…

Човешки страсти

Не може само сексът да ни свързва,
като проводник на телата,
а душите в нас да се обвързват
единствено със тишината.

Невидимата нишка на съдбата,
преплита ни в човешки страсти.
Не искам смисълът да е във играта,
а в знаците за щастие,

което да превземем и да преживеем.
Да сме творци на светлината.
Да бъдем над човешкото терзание,
да бъдем ние благодатни.

Защо са ни докосвания страстни?
А си строим прегради във душата. Човешкото е винаги по - ясно. Божественото е във свободата.

Ти само покажи, че ме обичаш,
със погледа си, със очите си.
Докосване и думи са излишни,
защото любовта е във сълзите ни.

Виртуалност

Виртуалното пространство се превръща в част от нашия живот. Живеем на две проекции. Едната в телефоните или компютрите, другата в това, което е извън тях, във въздуха, който дишаме, хората, които срещаме, случките, които преживяваме. Нещата се случват и в Интернет, освен в проекциите около нас. Къде сме точно? И на двете места. Поставяме се сами. Ползваме това, което ни се предоставя. Това са различни начини. А дали взирайки се в виртуалния свят, срещайки мъдрости, поуки, виртуални хора, не пропускаме да ги срещнем в действителността. В колко хора не сме се вгледали, колко хора не сме чули?
А виртуалното пространство ни крещи. Със всички начини, с които разполага. Статии, ръководства, новини, ревюта или информация за специалисти по всичко. Бързина и точност на това, което търсиш. Част от времето ни е в Интернет. Подарили сме го там. Част от нас е в Интернет. Подарили сме се и ние. А колко е хубаво да се потопиш в шума на врабчетата около пейката в парка, подредени и чакащи трохичка…