Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юни, 2017

Маската

Не съм добра.
Привидно само следвам теб.
Не съм това,
което мислено искаш от мен.

Не съм добра.
Незнайно как съм в собствен плен.
Не съм могла
да кажа своя верен рефрен.

Не съм добра.
Това е маската на любовта.
Не съм една.
Това е сляпата вечна война.

Не съм това,
което всеки чака от мен.
Не съм добра,
но искам да бъда човек.

Женската сила

И женските форми
във мен ме обличат
във нежност
и във остъпление.
Предаваш контрола
на мъжкото его
и тръгваш сама
с настървение.

И можеш да бъдеш
сирена
безпомощна.
Даже да си ураган.
Предаваш се сякаш,
вървиш и прощаваш,
а всъщност си само
смирена.

А женските мисли
във мен ме изпълват
със порив да бъда вулкан.
И смело започвам,
но връщам обратно
онази силна искра,
която превръща
във нежна магьосница
всяка простила жена.

И всичко това
е ефирната фея
на твоя женски живот.
Той носи за другите
нежност, закрила, любов.
А за тебе животът
е бряг за утеха,
че днес си жена.

И зад нежните форми
се крие заряда
на този и онзи
безкраен живот.
И вместо да криеш
във себе си слабост
и обич, притихваш
и ставаш покой.

Едва ли мъжете съзнават,
че няма по - труден момент,
когато жената решава
безкрайно да се отдаде.
Защото тогава
се пораждат въпросите,
възникват дилеми,
различни представи.

Така, както всеки усеща
проблемите,
така се твори любовта ни.

Жена

Но аз не съм единствено
красива песен.
Обрулени от вятъра
цветя и влюбени сълзи.
Не съм единствено
дъждовни капки,
поръсени във твоето сърце.
Не съм и милващи лъчи.
Не съм соленото море.
Не съм спокойните вълни.

Жената в мен понякога
е бясна.
Вихрушка и ридание.
Дори крещи.
Жената в мен понякога
отнася
със силен порив
всеки миг.
И бурните вълни
пенливо носят
един последен вик.

Любовта няма край

Обичам те
и пак, и пак.
И продължавам
да съм отронена
сълза.
Не спирам
да те чакам
и да те желая.
И няма да се спра
да те обичам.
И пак, и пак.
Да те копнея.
Да те мечтая.
Да съм вълна
трепереща.
Да съм сама.
И тъжна.

Обичам те
и още.
Не свършва
този сън.
Навън е ден,
отвътре ми
е нощно.
До края на света
за мен.

Архивът в мен

Защо не прилагаме това което четем и учим?! Не прилагаме нещата, които ще превърнат живота ни в чистота, красота и здраве?!
Този въпрос, като камбана, основателно, достигна до ушите ми, изречен от поне две близки до мен души. Важно е не само да си даваме отговори и да се учим, а да прилагаме това в живота си. И въпросът е основателен и оставя впечатлението, че аз правя такова впечатление. Чета, проумявам, израствам в мислите си, в разбиранията си, но не и да прилагам определени неща от всичко. Знам и не ми е необходимо, да го чувам от загрижените покрай мен, че се променям всеки ден, защото това не се забелязва. Това е един вътрешен процес. Тази промяна е вътрешна. На едно друго ниво. Има хора, като мен, които не го правят явно, външно, на физическо ниво, не прилагат извън съзнанието си нищо от наученото. Хубаво е. Четем. Учим се. Разбираме. Наясно сме. Съгласяваме се. И не го прилагаме. То си стои вътре в едно определено от мен място, разгръща се, развива се, израства, потвърждава с…