Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Ноември, 2018

Разговор с едно дърво

- Ти самотно ли си?
Колко са дълбоки
корените ти?
Колко си красиво!
Имаш пукната кора,
но е здрава, силна.

Аз вървя и не стоя,
като теб на място.
Моята кора е външността,
но във нея ми е тясно.
Имам срещи, пътешествия
и не знам кое е важното.

Тръгвам, плача и вървя.
Но без вик се връщам.
Срещам хора по света,
в мислите си ги прегръщам.
Лягам вечер в самота
и не съм си в къщи.

- Аз съм тук от векове
и не съм самотно.
Имам много врагове
и приятни гости,
с много шумни гласове
в бурни нощи.

Имам сила да стоя.
Да се отстоявам.
Имам мъдрост да мълча.
И да не забравям.
Щом усетя да крещя.
Щом повярвам, да се смея.

Имам корени, за да съм тук.
Да не хуквам в небесата.
Да съм стълб дори напукан.
И в пукнатините на кората
да съм себе си. Напук
на представите за красотата.

Имам клони да мечтая.
Да се моля. Да раздавам.
В себе си да се разтварям.
Да съм в този жив спектакъл.
Да разлиствам, да окапвам.
Заедно с листата си.

Имам тяло под кората.
Гладко, плътно, топло.
И  във него скрита сила.
Вътре…

Прах

Толкова далеч остана. 
Зад завесите.
Всеки ден поглеждам
към прозореца.
Аз съм малката прашинка
от перваза,
паднала навън.
Ужасно страдаща.

Но със спускането
на завесата от ръката ти,
толкова се промених,
че станах важна. 
Затова, че точно мен
ме изолира със прахта
и саждите.
Затова, че ме видя
за малко.