Парчета любов

Депресията е празнина. Не може да бъде описана, звучи страшно, ако я споделиш. Тя е състояние, в което не отричаш живота, а отричаш себе си в този живот. Отричаш правото да съществуваш, защото не намираш за кой, за какво и как да продължиш. Усетил си, че животът може и без теб. Тогава къде да отидеш, с кой и какво да правиш!? Това са въпросите, които състоянието депресия, празнината в мен, задават. Има много начини да получиш шамари от Вселената, от земния живот, от обстоятелствата, в които се намираш. Те търсят много начини да ти покажат пътя. В състояние на депресия споделих с моя приятелка следното: - Не ми се живее. Не ме е страх от смъртта. Искам да си ходя! - Според мен, горе ще те върнат - изненадващо ми каза тя, ще те върнат за да изживееш радостта. - Така е, да. Аз не усещам радостта. Искам да си ходя наистина. Там горе, знаеш ли каква е любовта!? - Радостта трябва да си я създадеш ти. Не да чакаш някой да ти я поднесе. И да си дадеш това от което имаш нужда. Да на

Има етап от нашия живот, когато може да загубим опорната точка. В живота си имаме различни етапи, които са породени от нашето вътрешно състояние. Да загубиш опорната точка също е състояние. Намираме се в етап на пълен крах, както би казал някой. "Вземи се в ръце", би казал друг. Но ми се струва, че всеки етап, всяко състояние трябва да се изживее до край. Ако скрием проблема под килима, ако се направим на силни и пренебрегнем липсата на опора или ще се примирим илюзорно или ще възстановим нещо остаряло, неработещо вече. И ще продължим в този модел. Под килима.  Ако се замислим колко пъти в живота си сме били изправени пред голяма трудност, били сме съкрушени, обезнадеждени или сме загубили работа, приятели, голямата си любов. Какво ще открием? Може би един пренебрегнат момент. Може би сме продължили така или иначе да живеем,  намирайки външна опора. Или по точно хванали сме се за нещо. Нова работа, нов успех, нови приятели. Да, винаги когато нещо си отива, идва др

Спрете да спасявате хората и да се "жертвате" за тях, без те да го поискат. Това смачква и малкана частицата енергия, която им е останала. Това ги подценява. А вие се явявате някакви спасители, помощници, феи, джуджета или някакви други, заради себе си, не заради тях. Така помагате на себе си, защото сте полезни, но това не е начина. Накрая не сте щастливи от това. Служенето е естествен процес и даденост и не се натрапва. След една истинска, неочаквана вселенска помощ, човек трябва да блесне и това наистина се вижда. Ако не блесне, ако не се разтопи сърцето му в собствените му обятия, ако не иска да притихне и да заплаче тихо от радост, не е направил нищо добро, а точно обратното - създал е кармични отношения. Действал е за сметка на друг, вместо друг, а това какво е ?!  Спрете да позволявате някой да ви спасява, да ви лекува и обгрижва. Сега са времена, когато повече от всякога ние ще се справяме сами, ще водим собствените си битки, битки със себе си, ще бъдем то