Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2017

Носталгия

Във старите ми тъжни спомени се вглеждам.
Не съм забравила за любовта във тях.
Не ги анализирам и не ги подреждам.
Стоят си някъде като в мъгла.

Но не усещам безразличие и край.
Не са били хартиени салфетки,
с които да забършеш очилата
от замъглени едри капки.

Защото тези капки са сълзи.
И спомените са любовни сънища.
Защото силната любов не се руши,
а става все по - истинска.

Не съм очаквала, че във тъгата
ще се почувствам по - свободна.
Не съм и вярвала, че самотата
превръща любовта във отговор.

Свобода

Земята тук ни е ограничила,
като на остров сред Вселената.
Материално ни е приютила.
Душите ни обаче са безвременни.

И крачейки по пътищата земни,
вървим с душите си, свободни.
Пренасяме ги по пътеки тревни.
И искаме от тях да са доволни.

Животът тук не е свободен.
Свободни са единствено душите.
Ограничен сме от земни догми,
и земни правила, измислени.

И ни е страх да видим безграничното,
извън поставените рамки.
На Земята и е безразлично
дали ще полетим или ще паднем.

А свободата дава ни крила.
Животът иска да сме окрилени.
За Земята ние сме деца,
но не свободни, а самоограничени.

Вяра

Загубваш пътя,
вървейки по него.
Не спираш пърхащо
с крила наранени.

Хвърчиш към себе си,
прелиташ за другите.
А пътя дава ти
уроци сбъркани.

И всеки знак
и всяко жилване,
отново пак
те прави силен.

Не можеш сам.
Не тръгваш с другите.
Загубваш пламъка
и търсиш думите.

Тогава някъде
отново тръгваш.
В посока своя -
за да се сбъдваш.