„Трудът
не е бреме, а благодеяние”
Работя денонощно. Управлявам камион, с който доставям
мечтите на хората. Всеки има някаква поръчка, а тя трябва да се достави. Понякога
се правят поръчки отдалеч и затова се налага дълго да пътувам. Не виждам често семейството и близките си, но
мисля за тях, докато управлявам натоварения с мечти камион. А за тях аз съм
мечтаната поръчка.
Докато си върша работата не искам да спирам често. Така се разсейвам, забавям доставката. Спирам само, когато се наложи. Но ако
мога, няма да спирам, защото процеса на пътуване ми доставя удоволствие.
Веднъж обаче съм заспал на волана, за много малка част от
секундата, много малка … и сънувах сън… Eдин спрял автомобил на пътя пред мен. В едното платно на големия междуградски път.
Беше стар, тъмен и прашен. И като, че ли празен.
Чудех се, защо е спрял. Беше горещо, виждаше се маранята по асфалта. Сред нея преминаваше стадо овце. Бавно, неориентирано, овцете въртяха глави. постепенно се движеха от единия край на пътя към другия, в полето. Беше много хубаво, слънчево време, а овцете бяха красиви, охранени, чисти и с къдрава вълна. Тогава спрях камиона...Усетих, че съм заспал, за секунда и в огледалото видях, че съм надминал автомобила. Кога? Не знам.
Чудех се, защо е спрял. Беше горещо, виждаше се маранята по асфалта. Сред нея преминаваше стадо овце. Бавно, неориентирано, овцете въртяха глави. постепенно се движеха от единия край на пътя към другия, в полето. Беше много хубаво, слънчево време, а овцете бяха красиви, охранени, чисти и с къдрава вълна. Тогава спрях камиона...Усетих, че съм заспал, за секунда и в огледалото видях, че съм надминал автомобила. Кога? Не знам.
Уплаших се. Това можеше да ми се случи винаги, на мен,
а и на всеки уморен пътуващ. Как мога да го избегна? Не трябва да работя вече, не трябва да
пътувам? Или… Да, трябваше да достигна способност да съм винаги нащрек и да
владея ситуацията. Да спра преди да започна да броя овцете.
Стигал съм и до края на света… Беше наистина края на
света. Една пропаст и край – празнота, свобода и небе. Постоях там дълго време, замечтан в красотата. Бях сам. Със себе си. Бях се загубил. Не съм очаквал никога да видя края на света. Но го запомних, запомних
го завинаги, като картина, като изживяване. Спрях камиона. Слязох за да проверя къде съм.
Така видях, че напред няма нищо, с мен няма никой и се върнах, въпреки, че беше много красива гледка. Изпитах
невероятно усещане за пълнота, за силата на изживяването. Разбрах, че съществувам. В този миг. Върнах се и продължиш
в друга посока.
Сега няма да мога да стигна до същото място отново. Няма да намеря пътя.
Но започнах да се притеснявам, че доставянето на мечтите може да се наруши от начина, по който работех вече. Мечти винаги има и те трябва да се доставят навреме. И всеки може да ги достави на хората, не само аз. Можех да заменя работата си и да стана друг. Да се променя. Да не доставям нищо. Да не бързам. Но и да не заспивам, да не се загубвам.
Сега няма да мога да стигна до същото място отново. Няма да намеря пътя.
Но започнах да се притеснявам, че доставянето на мечтите може да се наруши от начина, по който работех вече. Мечти винаги има и те трябва да се доставят навреме. И всеки може да ги достави на хората, не само аз. Можех да заменя работата си и да стана друг. Да се променя. Да не доставям нищо. Да не бързам. Но и да не заспивам, да не се загубвам.
Представих си се тогава, че съм вече монтьор, оправям
камиона, за да може да отиде до далечните градове, да достави поръчките с мечти
на хората. Познавах този камион, знаех какво му е винаги, знаех кога му е нужна
почивка и как да го накарам да върви по – бързо, когато трябва. Представих си,
че съм идеалния монтьор за него и тогава видях как той потегля без мен. Тръгва
по нашите пътища, познати и непознати, върви напред, спира, за да преминат
стадо овце, изчаква всички бариери да бъдат вдигнати по пътя му и стига края на
света. Стига края на света без мен и си остава там, а аз правя нещо, което ме
измъчва – стоя тук, спазвам правилата, ремонтирам другите камиони, не забравям
да зареждам гориво в резервоарите им, лъскам купетата и стъклата им, сменям
необходимите части, за да вървят добре, старая се много, не допускам грешки. Но
се измъчвам, че не съм на края на света с моя камион, натоварен с мечти.
Коментари
Публикуване на коментар