Пропускане към основното съдържание

Края на света


„Трудът не е бреме, а благодеяние”
латинска сентенция




Работя денонощно. Управлявам камион, с който доставям мечтите на хората. Всеки има някаква поръчка, а тя трябва да се достави. Понякога се правят поръчки отдалеч и затова се налага дълго да пътувам.  Не виждам често семейството и близките си, но мисля за тях, докато управлявам натоварения с мечти камион. А за тях аз съм мечтаната поръчка.
Докато си върша работата не искам да спирам често. Така се разсейвам, забавям доставката. Спирам само, когато се наложи. Но ако мога, няма да спирам, защото процеса на пътуване ми доставя удоволствие.
Веднъж обаче съм заспал на волана, за много малка част от секундата, много малка … и сънувах сън… Eдин спрял автомобил на пътя пред мен. В едното платно на големия междуградски път. Беше стар, тъмен и прашен. И като, че ли празен. 
Чудех се, защо е спрял. Беше горещо, виждаше се маранята по асфалта. Сред нея преминаваше стадо овце. Бавно, неориентирано, овцете въртяха глави. постепенно се движеха от единия край на пътя към другия, в полето. Беше много хубаво, слънчево време, а овцете бяха красиви, охранени, чисти и с къдрава вълна. Тогава спрях камиона...Усетих, че съм заспал, за секунда и в огледалото видях, че съм надминал автомобила. Кога? Не знам.
Уплаших се. Това можеше да ми се случи винаги, на мен, а и на всеки уморен пътуващ. Как мога да го избегна? Не трябва да работя вече, не трябва да пътувам? Или… Да, трябваше да достигна способност да съм винаги нащрек и да владея ситуацията. Да спра преди да започна да броя овцете.
Стигал съм и до края на света… Беше наистина края на света. Една пропаст и край – празнота, свобода и небе. Постоях там дълго време, замечтан в красотата. Бях сам. Със себе си. Бях се загубил. Не съм очаквал никога да видя края на света. Но го запомних, запомних го завинаги, като картина, като изживяване. Спрях камиона. Слязох за да проверя къде съм. Така видях, че напред няма нищо, с мен няма никой и се върнах, въпреки, че беше много красива гледка. Изпитах невероятно усещане за пълнота, за силата на изживяването. Разбрах, че съществувам. В този миг. Върнах се и продължиш в друга посока. 
Сега няма да мога да стигна до същото място отново. Няма да намеря пътя.
Но започнах да се притеснявам, че доставянето на мечтите може да се наруши от начина, по който работех вече. Мечти винаги има и те трябва да се доставят навреме. И всеки може да ги достави на хората, не само аз. Можех да заменя работата си и да стана друг. Да се променя. Да не доставям нищо. Да не бързам. Но и да не заспивам, да не се загубвам.
Представих си се тогава, че съм вече монтьор, оправям камиона, за да може да отиде до далечните градове, да достави поръчките с мечти на хората. Познавах този камион, знаех какво му е винаги, знаех кога му е нужна почивка и как да го накарам да върви по – бързо, когато трябва. Представих си, че съм идеалния монтьор за него и тогава видях как той потегля без мен. Тръгва по нашите пътища, познати и непознати, върви напред, спира, за да преминат стадо овце, изчаква всички бариери да бъдат вдигнати по пътя му и стига края на света. Стига края на света без мен и си остава там, а аз правя нещо, което ме измъчва – стоя тук, спазвам правилата, ремонтирам другите камиони, не забравям да зареждам гориво в резервоарите им, лъскам купетата и стъклата им, сменям необходимите части, за да вървят добре, старая се много, не допускам грешки. Но се измъчвам, че не съм на края на света с моя камион, натоварен с мечти.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме