Пропускане към основното съдържание

свободата в брака


Беше слънчев първи януари.
Следяхме стъпките в снега. Отпечатъци от грайфери. Цяла човешка история на някой минал преди нас. Къде е тръгнал? С кого? Дали е бил сам? Или е бил с кучето си? Дали са били само той и кучето? Лапите в снега бяха големи. Вървяха с човешките, близо до тях, неотлъчно. Понякога излизаха от снега и ставаха кални, но не се отклоняваха от обувките.
Човешките стъпки обаче бяха хаотични. Различни. Търсещи свобода. Имаше красиви отпечатъци. Имаше и дамски, малки, които тичаха по мъжките, по – едри и големи обувки.
Следите в снега бяха като следите в душите ни. Вървят нагоре. Сами или с партньор. Понякога и с куче. Понякога сами. Изкачват се, а след това се връщат. Същите, но по - бързи, по - осъзнати. Свободни ли сме, когато сме сами и можем ли да сме свободни, когато сме обвързани. Стъпките ни не напускат очертанията на пътя, следват общоприетите норми, за да не се отклонят от изпитаното, от изминатото от другите.
Свободата в една връзка е различна от верността в нея. Съдържанието на свободата най – силно се очертава в брака, защото връзките са свързани с компромиси, но свободата трябва да е факт. Съобразяването с другия, желанието да си с него, съпреживяванията заедно, невероятните мигове, неочакваните случки, смеха, тъгата, тишината, мълчанието и веселието, са част от свободата на всеки от нас.
Мислите, свързани с грешките, които правим, които сме направили ни глозгат не само, когато си правим равносметка, а непрекъснато. Дали грешките са свързани със свободата ни да грешим. Има ли такава свобода? Ако такава свобода учи, значи сме разбрали и се развиваме. Повечето грешки ги свързвам с повтаряне. Тъй като започнах да уча да обичам себе си, започнах да правя и грешки свързани с това да отстоявам себе си. Даже всяко отстояване беше грешка в главата ми. Ограничавайки себе си, аз лично съм пропуснала, че не всяко ограничаване е необходимо. Тъй като не съм позволила на част от себе си да е свободна, съм приела, че това е правило. Но то не е. Правилата ограничават, а желанието за свобода расте със всяко ограничаване.
И отново за свободата в семейството. Виждала съм семейства, които живеят в пълна свобода. Бабите биха го нарекли „неморално“. Но те са семейства, независимо от едно такова мнение. И тяхното развитие и животът им в брака не зависят от това дали са непрекъснато и навсякъде заедно, дали си изневеряват, дали все пак са щастливи. За тези семейства свободата да не са непрекъснато заедно е ежедневие. Виждала съм и семейства, които са свободни и са непрекъснато заедно. Дори са пример за другите. Заедно са в планината, на море, на партита, на кино, в басейните и сауните. И след години, ненадейно се разделят и тръгват сами по същите места или намират друг партньор. И живеят пак по същият или различен начин, което зависи от партньора или от техният избор, когато остават сами. Съдбата и на тяхната връзка не зависи от това, че са били неотлъчно заедно и са споделяли всеки миг. Съдбата на връзките зависи от избора, който са направили душите и от това дали следваме предначертаното от душите си в сегашния си живот. Но свободата във връзките е важни за душите, независимо от начина на живот.
Свободата в брака и връзките е труден и дълъг път на осъзнаване. Освен да се разминат двама човека в една връзка, могат и да си омръзнат, да се наситят един на друг. Двата момента са противоположни. Разминаването е да се загубят. Свободата е прекомерна и е довела до безразличие. Омръзването е ограничаване. Съобразяването е прекомерно и е довело до обезличаване. Границата е тънка. Отношенията са въпрос на усещане.
Това, което усетих, докато вървях по пътеката с утъпкания сняг от човешките стъпки, е нещо върху което не се бях замислила досега. Дори да вървим заедно, да се разбираме, да се желаем, всеки един от нас, в дадена връзка, има нуждата от своята свобода, дори да не го осъзнава. Има нуждата на направи нещо свое, да отлети и след това, ако иска, да се върне.
Свободата вътре в самия брак и в една връзка е свободата на душата. Това, което обществото налага не трябва да определя това от което душата има нужда.






Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…