Пропускане към основното съдържание

осем часа



В живота си ще стигнем до бръчките. В тях има една особена красота. Променят те.
Всъщност какви изисквания поставя обществото към младостта. Да се доказваш, да вършиш няколко неща, да работиш повече от 8 часа, дори и денонощно понякога, да правиш кариера, пари. Да живееш в един модел на отдаване под наем на себе си за нещо, което не съществува реално. Все едно работиш за един измислен мит, който е поставил изисквания, модели, представи, че светът е това и ние трябва да сме част от този механизъм, който все по - често го наричат матрицата.
Но изискванията на днешния ден са различни от тези преди 30 - 50 години, а от тогава и даже още по - назад във времето, нищо не се е променило в една създадена матрица, която всъщност е създадена за нас. Но същевременно тя е създадена от нас. Няма никой друг зад нея. Това сме ние. Ние сме матрицата.


Каквото и да работиш важно е да намериш себе си там. И когато го откриеш вътрешно, да го изразиш навън. Да можеш да го проявиш. И двете неща не са лесни.
Има го и обратния вариант - намираш себе си, какво те вдъхновява и какво можеш да правиш добре и го правиш с жар и ентусиазъм и започваш да изразяваш това навън. След това го превръщаш в своя работа. Това също е трудно. Т.е. да намериш себе си в работата и да намериш работата за себе си. Което като резултат накрая е едно и също. В първият случай работата те е намерила. Ти си попаднал на точното място и остава да проявиш себе си. Може да се нарече служене. Във вторият случай ти си превърнал това, което обичаш да правиш в своя работа. В случая е налице създаване.
При служенето имаш шеф или ставаш шеф, колеги, ресурси. При създаването нямаш нищо. Имаш само себе си. Възможно е и да служиш и да създаваш едновременно, което е един вид разнообразие, редуване. Тук е важно да не се разпилеем. Правенето на различни неща създава разнообразие, но отдаването на едно и също нещо го прави по - добро. Заедно с това, че имаш талант да създаваш, с отдаването на всички сили за своята кауза, непрекъснато го подобряваш. За служене също е нужен талант и служенето става по - добро със себеотдаването не за лична изгода, а за постигане на общия резултат.
Но така или иначе в някои  случаи се губим в съветите, които си разменяме в тези времена. Защото това са времена на обмяна, на взаимопомощ - физическа, психическа, астрологическа, медицинска дори - самолекуваме се с алтернативна медицина. Книгите за личностно развитие и споделяне на личен опит са "бестселърите" на днешния ден. Какво по - хубаво от това. Но както всеки трябва да говори от опит, така и всеки трябва да внимава с чуждия опит. Хората, ситуациите, емоциите ни са толкова различни, че няма как да бъде друго освен да слушаш себе си. Чуждият опит е една сигнална лампа за да се замислим, да обърнем внимание, да видим другата гледна точка или да видим нещата от друг ъгъл, за да намерим нашия фокус и да го коригираме, ако е изкривен.
Днес всеки е учител на другия, но не е другия. Ако аз и още един човек работим едно и също нещо, започнали сме заедно, успяваме, разбира се всеки по различен начин, да се разгърнем в работата, работим успешно, разбира се имаме различни трудности и препятствия, без което не може и като цяло развиваме се добре професионално. В случая работата ни е намерила, попаднали сме там, където да открием себе си, да успеем да се заявим и сме успели да го направим. Но аз, като типаж или земен архитип не смятам скоро да променям нещо. Напротив, все повече се отпускам и се чувствам по - добре и работя по - добре. А другият човек, със силен въздух или много огнен, като архетип, след време започва да иска промяна. Без значение е дали израстване или преместване. Смята, че има нуждата от нещо ново.
Но когато често четем, че нещо трябва да направим, да променим себе си, да не допускаме нещо да ни подтиска или да се чувстваме по - един или друг начин недобре, всичко това трябва да го прелеем през собствената си цедка. То е правилно само по себе си като правило, но трябва да е толкова общо, че да звучи и да важи универсално. Защото даден проблем може да бъде преодолян не само ако напуснем работа например, а ако променим себе си в работата. И точно това може да е трябвало да научим. Да извадим от себе си нещо, което сме подтиснали. Възможно е, от друга страна, точно аз, нежелаещия промяна да имам най - много нужда от нея.
За да разбереш е нужно да извървиш собствения си път, да зададеш собствените си въпроси на себе си и да намериш собствените си отговори.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…