Пропускане към основното съдържание

мисли, действия и грешки



Човек не израства само от мислите си, а и от действията си. Израстване е всяка крачка напред, настрани или нагоре, всяка промяна която ние направим, всяко осъзнаване на това, което ни се случва и защо ни се случва. Израстване е всяка глътка въздух, от която се чувстваме добре. Всяко вдишване и издишване. С вдишването поемаме новото, с издишването освобождаваме ненужното, казват йогите. В този смисъл ние израстваме само защото дишаме и е така.
Някои хора мислят много, а не правят нищо. Други действат без да мислят. И в двата случая няма нищо лошо, докато живота не те преобърне на 180 градуса. Така ти поднася ситуациите, че да излезеш от зоната си на конфорт. И тогава усещаш чудото вътре в теб. Усещаш, че наистина ти е добре. И разбираш, че те е било страх да се промениш, да се развиеш, страх те е било да бъдеш себе си, такъв, какъвто си. Независимо от това колко е голямо това нещо вътре в теб, то е уникално и е твоята постигната мечта. И ако не е била ситуацията, която те е накарала да усетиш себе си, щеше да си стоиш в една или друга крайност. И всеки ден да се повтаря. Да се повтаряш и ти.
Израстване е да откриеш своята уникалност и да я изразиш. И това да те прави щастлив, защото си жив именно заради това, да си уникален и да правиш щастлив някой друг точно ти, със своята уникалност.
Определени условия, хора и ситуации ни помагат да осъзнаем всичко това. Хората около нас могат да ни сринат, с думи, с действия, с постъпки, но именно те са нашите големи учители, тези учители, които смъкват кожата ни. В момента, в който се чувстваме наранени от някой човек, той е извадил нашата уникалност и ни е заявил : "Виж се. Това си ти. Обичаш ли се ? Държиш ли на това, което аз току що критикувах? Искаш ли да проявиш всичко на което си способен? ".
Без нараняване, без блокажи, ние няма да се развиваме. Всеки блокаж е стъпало към израстване, към промяната, от която се нуждае душата. Въпросът е в това да приемем блокажа, като най - добрият ни приятел. Спокойно да го прегърнем и да му благодарим. Това е нашето събуждане. Когато погледнем блокажа в очите, честно и откровенно го разгледаме отвсякъде, спираме до него, анализираме го, плачем заедно с него, обичаме го, правим всичко за него, тогава той започва да се смалява и да изчезва, докато се заличи напълно. За да разбереш колко много държиш на дадено нещо, колко си готов да го правиш, понякога трябва да блокираш. И ако не си чул и разбрал нищо, се сриваш напълно, за да израстнеш след това, ако започнеш и да действаш.
Действията може и да са грешни, но това няма значение. Защото грешките ще ми покажат правилния път, който ми е необходим точно в този момент.
И понеже животът е изкачвания и падания, отново  стигнах до този момент, моментът преди новото действие. Тръгнах, след няколко блокажа и се сринах. Това е или ново изпитание, за да видя доколко съм готова и доколко искам това, или е знак да се откажа. Времето ще ми покаже. Но не ми помага да стоя в заблудата, че едно нещо е такова, каквото го виждам в момента.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…