Градушка



И камъчета падат приказни,
кристални, огнени кълба,
които ни ги пращат силите,
като небесни стъклени слова.

А ние снимаме и се учудваме.
Треперим за това и онова.
Да не загубим и да не пропуснем
да съберем материалната страна.

А тя градушката е във душите ни,
в тихият ни вопъл за любов.
Градушката е всъщност истината,
която знаем ние с Бог.

Коментари

Популярни публикации