Тук и сега




И изведнъж ще станем старци,
съвсем различни от сега.
Ще бъдем мъдро бавни
и безразлични в суетата.

Ще се любуваме на слънцето,
на всеки ценен миг в деня.
Ще се обръщаме безмълвни
към добрината и към любовта.

Природата ще ни прегръща,
а не световния метеж.
Светът ще бъде нашта къща,
а ние ще вървим през него пеш.

Ще побелеят и косите ни,
ще се набръчкат и лицата.
Но вече няма да сме силни
да се стреми към красотата.

Телата бавно ще се движат,
без бързане за никъде.
И дните ни ще се изнизват
като последни мигове.

Душите ни обаче ще са млади.
Във тях ще си остане от искрата,
която сме пренасяли и дали
на себе си на на децата.



Коментари

Популярни публикации