Пропускане към основното съдържание

Когато


Когато заобичаш остани,
усмихвай се от вътре и мълчи.
Така ще бъдеш неусетен и невидим,
изкрящ, обаче, от безброй лъчи.

Когато заобичаш притихни
във себе си. Ридай без думи.
Така ще бъдеш тих, неуловим,
но всъщност много шумен.

Когато заобичаш откъсни
душата си и я помилвай.
Тогава тя ще заблести
и ти ще бъдеш светещ символ.

Когато заобичаш прегърни
любовта, която те обзема.
Когато заобичаш ставаш ти.
Не ти е нужно нищо друго.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…

Жена

Но аз не съм единствено
красива песен.
Обрулени от вятъра
цветя и влюбени сълзи.
Не съм единствено
дъждовни капки,
поръсени във твоето сърце.
Не съм и милващи лъчи.
Не съм соленото море.
Не съм спокойните вълни.

Жената в мен понякога
е бясна.
Вихрушка и ридание.
Дори крещи.
Жената в мен понякога
отнася
със силен порив
всеки миг.
И бурните вълни
пенливо носят
един последен вик.