Пропускане към основното съдържание

Когато


Когато заобичаш остани,
усмихвай се от вътре и мълчи.
Така ще бъдеш неусетен и невидим,
изкрящ, обаче, от безброй лъчи.

Когато заобичаш притихни
във себе си. Ридай без думи.
Така ще бъдеш тих, неуловим,
но всъщност много шумен.

Когато заобичаш откъсни
душата си и я помилвай.
Тогава тя ще заблести
и ти ще бъдеш светещ символ.

Когато заобичаш прегърни
любовта, която те обзема.
Когато заобичаш ставаш ти.
Не ти е нужно нищо друго.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Рибаря и рибката

Защо рибите се хващат на въдицата? Защото са чисти, наивни и добри. Но сушата убива рибата. А тя се озовава там, защото човекът е пуснал куката, примамката. На тънката водна повърхност остава плувката. За него е удоволствие, хоби, занимавка. Да лови рибите. Да ги примамва, да ги чака и да ги извади от техният воден свят. За да ги лиши от него. И рибата при цялата си хитрост, гъвкавост, неуловимост и бързина се лови на въдицата. Всяка рибка в мен се лови на въдицата, всяка мечта ме убива, защото рибаря и рибката са едно. Съществуват заедно, паралелно. Хващам се на въдицата и си мисля, че ще бъда щастлива така. Че това е моето привидение. Заражда се вяра. Мисля си, че съм намерили себе си. До ден, два. А за рибата на сушата са секунди, минути и край. Отърваване. След това няма мечти, няма наивност, няма добрина. Всичко изчезва. За да се спася. И да опитам отново. Постигна ли мечтите си, какво ще ми остане? И когато намеря себе си днес, утре започвам наново да се търся. Когато се ос…

Жена

Но аз не съм единствено
красива песен.
Обрулени от вятъра
цветя и влюбени сълзи.
Не съм единствено
дъждовни капки,
поръсени във твоето сърце.
Не съм и милващи лъчи.
Не съм соленото море.
Не съм спокойните вълни.

Жената в мен понякога
е бясна.
Вихрушка и ридание.
Дори крещи.
Жената в мен понякога
отнася
със силен порив
всеки миг.
И бурните вълни
пенливо носят
един последен вик.