Така е всеки празник.
Напрегнато и приказно.
Усещаме се странни,
а всъщност истински.
Еднакви в суматохата.
Различни в свойте избори.
Препълнени с очаквания,
а всъщност тихи.
Във края на годината,
с началото на другата,
очакваме безмислено,
вълшебно сбъдване.
В момента на преливане
един на друг да кажем,
че нашето пътуване
зависи от багажа.
Зависи от мечтите ни,
от целите и мислите.
Дали сме се обичали,
дали сме чували.
Дали сме се замисляли,
дали сме чакали.
Във края и в началото
да хванем влака.
Моменти, във които
сме тук и знаем,
че нищо не зависи
от календара.
Коментари
Публикуване на коментар