Изгубих се по пътищата разни
от опити и търсене на истини.
Не знам коя съм и защо съм празна
и не открих какво съм искала.
Изгубих се, а бях на място.
Не съм прекрачвала през граници.
Стоях си във родината натясно.
Но не разбрах какво ми казват.
Изгубих се, дори когато вярвах,
че по - добра от мене няма,
че род, родина са ми ясни.
Изгубих се във тази драма.
Когато си намеря очертанията,
ще очертая своята картина.
Защото вярвам във призванието,
че аз съм своята родина.
Когато се почувствам силна,
по - силно ще се разпозная.
Със силата на моята фамилия,
от тук до края на безкрая.
Дали ще се завърна като песен?
Дали отново тук ще се потърся?
В земята във която съм родена
отново тухо да възкръсна.
Защото всички ние сме отломки
от скалите на света около нас.
Но малка част е нашта болка,
която сме утъпкали безгласно.
Забравихме, че има неизпяти песни
в сърцата скрити от света,
че да признаем не е лесно,
по - лесно е да сме в мъгла.
Забравихме, че сме космически,
а сега частица от земята.
Забравихме кои сме исторически.
Поставихме си европейска маска.
Преследваме течения различни
за да намерим своя облик.
За да открием тайни, истини,
които ние лично носим.
Загубихме следите си във новости,
които всъщност са различни пътища.
Единственото ново си го носим
и то е нашето завръщане.
Коментари
Публикуване на коментар