Пропускане към основното съдържание

Изгубени



Изгубих се по пътищата разни
от опити и търсене на истини.
Не знам коя съм и защо съм празна
и не открих какво съм искала.

Изгубих се, а бях на място.
Не съм прекрачвала през граници.
Стоях си във родината натясно.
Но не разбрах какво ми казват.

Изгубих се, дори когато вярвах,
че по - добра от мене няма,
че род, родина са ми ясни.
Изгубих се във тази драма.

Когато си намеря очертанията,
ще очертая своята картина.
Защото вярвам във призванието,
че аз съм своята родина.

Когато се почувствам силна,
по - силно ще се разпозная.
Със силата на моята фамилия,
от тук до края на безкрая.

Дали ще се завърна като песен?
Дали отново тук ще се потърся?
В земята във която съм родена
отново тухо да възкръсна.
Защото всички ние сме отломки
от скалите на света около нас.
Но малка част е нашта болка,
която сме утъпкали безгласно.

Забравихме, че има неизпяти песни
в сърцата скрити от света,
че да признаем не е лесно,
по - лесно е да сме в мъгла.

Забравихме, че сме космически,
а сега частица от земята.
Забравихме кои сме исторически.
Поставихме си европейска маска.

Преследваме течения различни
за да намерим своя облик.
За да открием тайни, истини,
които ние лично носим.

Загубихме следите си във новости,
които всъщност са различни пътища.
Единственото ново си го носим
и то е нашето завръщане.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме