Пропускане към основното съдържание

Изгубени



Изгубих се по пътищата разни
от опити и търсене на истини.
Не знам коя съм и защо съм празна
и не открих какво съм искала.

Изгубих се, а бях на място.
Не съм прекрачвала през граници.
Стоях си във родината натясно.
Но не разбрах какво ми казват.

Изгубих се, дори когато вярвах,
че по - добра от мене няма,
че род, родина са ми ясни.
Изгубих се във тази драма.

Когато си намеря очертанията,
ще очертая своята картина.
Защото вярвам във призванието,
че аз съм своята родина.

Когато се почувствам силна,
по - силно ще се разпозная.
Със силата на моята фамилия,
от тук до края на безкрая.

Дали ще се завърна като песен?
Дали отново тук ще се потърся?
В земята във която съм родена
отново тухо да възкръсна.
Защото всички ние сме отломки
от скалите на света около нас.
Но малка част е нашта болка,
която сме утъпкали безгласно.

Забравихме, че има неизпяти песни
в сърцата скрити от света,
че да признаем не е лесно,
по - лесно е да сме в мъгла.

Забравихме, че сме космически,
а сега частица от земята.
Забравихме кои сме исторически.
Поставихме си европейска маска.

Преследваме течения различни
за да намерим своя облик.
За да открием тайни, истини,
които ние лично носим.

Загубихме следите си във новости,
които всъщност са различни пътища.
Единственото ново си го носим
и то е нашето завръщане.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…