Пропускане към основното съдържание

Хаосът в нас



Способни сме да сме добри,
защото имаме безкрайни сили.
Способни сме да сътворим
от себе си неповторимост.

Но мрежите на днешния живот
преплитат ни в пари и власт,
които ни превръщат във роботи
и смъкват от човешкия ни пласт.

Сами се лутаме във лабиринти
на пошлост и човешка суета.
А в нас остават тихо скрити
душите ни и нашта доброта.

И преминаваме в живота като роби
на някакви неценостни неща,
които смятаме за много важни,
а в тях е скрита самотата.

Способни сме да бъдем огън.
Да бъдем светлина и добрина.
Да бъдем силни в словото,
което да превърнем в красота.

Какво ни кара да затъваме
във калните предверия на ада,
и безсилно негодуваме
към това, което "ни се пада"?

Не ни интересува тишината
на всеки наш приятел.
Заети сме със кръговрата
на собствената си влиятелност.

Сами поставяме преградите
на добрината в нас.
За да сме в крак със "важните"
във този безчовечен свят.

Едно е да се правим на добри,
за да изкупим съвестта си,
за да ни сочат с пръст дори.
А друго е да сме естествени.

И в тази театрална суета,
забравяме, че има хора,
които са насочили ръка,
която тайно ни помага.

Защото никога не сме сами,
самозаключени във тъмнината,
отварят се най-тежките врати,
със силата на добрината.

И сме способни да обичаме.
Да сме съчувствени и мили.
Способни сме да се отричаме
от всички тези тъмни сили.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…