Виртуалното пространство се превръща в част от нашия живот. Живеем на две проекции. Едната в телефоните или компютрите, другата в това, което е извън тях, във въздуха, който дишаме, хората, които срещаме, случките, които преживяваме. Нещата се случват и в Интернет, освен в проекциите около нас. Къде сме точно? И на двете места. Поставяме се сами. Ползваме това, което ни се предоставя. Това са различни начини. А дали взирайки се в виртуалния свят, срещайки мъдрости, поуки, виртуални хора, не пропускаме да ги срещнем в действителността. В колко хора не сме се вгледали, колко хора не сме чули?
А виртуалното пространство ни крещи. Със всички начини, с които разполага. Статии, ръководства, новини, ревюта или информация за специалисти по всичко. Бързина и точност на това, което търсиш. Част от времето ни е в Интернет. Подарили сме го там. Част от нас е в Интернет. Подарили сме се и ние. А колко е хубаво да се потопиш в шума на врабчетата около пейката в парка, подредени и чакащи трохичка хляб, полета на гълъбите към покрива на съседната сграда, бръмченето на отлитащия самолет. Да чуеш разговорите на възрастните хора седнали на вън. Да видиш падането на едно дете, тичащо след топката и след минути забравило болката. Колко е хубаво да те помилва вятъра, да те полее дъжда, да вдишаш острия и тежък въздух. Въздухът на живота. И това докато държиш телефона си в ръка и само с едното око поглеждаш настрани. Какво ни дава Интернет? Информация, възможности. Намираме помощ, решения. Много неща. Но в същото време : дали не пропускаме любовта, яростта, тъгата, смеха, уроците на всички около нас, на нашите собствени постъпки. Дали не пропускаме нас самите. Или всъщност чрез виртуалния ни свят, се превръщаме в нови хора, защото сме прекалено много себе си. Интересно ми е какъв ще бъде живота, когато няма да има поколение, което да е живяло без Интернет. Без романтика, без случайни неща, без привързване. Любовта ще се случва по различен начин. Може би като мисъл, като трансформация, като телепатия. И никой няма да си спомня какъв е бил живота, когато имахме само книгите и прахта по рафтовете.
Коментари
Публикуване на коментар