Пропускане към основното съдържание

Виртуалност



Виртуалното пространство се превръща в част от нашия живот. Живеем на две проекции. Едната в телефоните или компютрите, другата в това, което е извън тях, във въздуха, който дишаме, хората, които срещаме, случките, които преживяваме. Нещата се случват и в Интернет, освен в проекциите около нас. Къде сме точно? И на двете места. Поставяме се сами. Ползваме това, което ни се предоставя. Това са различни начини. А дали взирайки се в виртуалния свят, срещайки мъдрости, поуки, виртуални хора, не пропускаме да ги срещнем в действителността. В колко хора не сме се вгледали, колко хора не сме чули?
А виртуалното пространство ни крещи. Със всички начини, с които разполага. Статии, ръководства, новини, ревюта или информация за специалисти по всичко. Бързина и точност на това, което търсиш. Част от времето ни е в Интернет. Подарили сме го там. Част от нас е в Интернет. Подарили сме се и ние. А колко е хубаво да се потопиш в шума на врабчетата около пейката в парка, подредени и чакащи трохичка хляб, полета на гълъбите към покрива на съседната сграда, бръмченето на отлитащия самолет. Да чуеш разговорите на възрастните хора седнали на вън. Да видиш падането на едно дете, тичащо след топката и след минути забравило болката. Колко е хубаво да те помилва вятъра, да те полее дъжда, да вдишаш острия и тежък въздух. Въздухът на живота. И това докато държиш телефона си в ръка и само с едното око поглеждаш настрани. Какво ни дава Интернет? Информация, възможности. Намираме помощ, решения. Много неща. Но в същото време : дали не пропускаме любовта, яростта, тъгата, смеха, уроците на всички около нас, на нашите собствени постъпки. Дали не пропускаме нас самите. Или всъщност чрез виртуалния ни свят, се превръщаме в нови хора, защото сме прекалено много себе си. Интересно ми е какъв ще бъде живота, когато няма да има поколение, което да е живяло без Интернет. Без романтика, без случайни неща, без привързване. Любовта ще се случва по различен начин. Може би като мисъл, като трансформация, като телепатия. И никой няма да си спомня какъв е бил живота, когато имахме само книгите и прахта по рафтовете.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.