Пропускане към основното съдържание

Ненамеса и покой


Ако приемем, че сме в състояние, в което искаме да изпитаме покой, какво означава това?
Например, в следствие на всичко, което е в нас и извън нас, ние просто да присъстваме, така че животът, да следва естетвения си ход. Това всъщност означава ненамеса.

Покоят е тишината на мига, преди и след постигането на една цел, според моите изживявания. Покоят е психически и вътрешен и едновременно с това физически и външен. 

"Покоят и ненамесата носят особена тишина — онази, в която не е необходимо да поправяме, обясняваме или променяме всичко около себе си.

Понякога е достатъчно да оставим нещата да се разкрият със собственото си темпо, а на себе си да позволим просто да бъдем."

И какво се случва с нашия ход напред, с пътя по който вървим и решенията, които взимаме?

И покоят, и ненамесата, могат ли да бъдат постоянни състояния?
Има мигове на покой и ненамеса, има и по-дълги периоди, в които в следствие на ненамеса, сме в състояние на покой, или тези състояние са заедно, но е възможно това да е постоянно в нас, а ние да вървим напред. 

Два пъти изпитах едно особено състояние, което мога да го нарека покой. По пътя Камино и година и половина след това.
То е свързано с извървян път.
Точно когато стигнах до целта, пътят е зад гърба ми, аз продължавам да вървя. И точно, когато съм пред целта си, мечтата си, нещо което исках да постигна, още преди да я посрещна вътре в себе си, изпитах покоя.
Отпуснах се и сълзите потекоха, аз бях в блаженство, нещо което не може да се опише, може само да се изпита.
Покоят в мен породи блаженство.
Той ми помогна да не се разочаровам. От състояние на ненамеса, преминавайки в покой, изпитах блаженство. 
Когато послушах интуицията си, последвах своя вътрешен импулс, вървях по своя път, без да се разсейвам и отклонявам по странични пътеки, които може и да са по-кратки и лесни, или по-трудни, без да се намесвам в нищо външно, достигнах собственото си блаженство.
Вероятно има още пътища, стълби, върхове и състояния. Още етапи и срещи по пътя. 
#Ненамеса #Покой #ВътрешенБаланс 
#Камино 
Картинки от #viberAI 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме...