Парчета любов

Не зная моя договор със Бог какъв е. Клаузите му понякога са поверителни. Анексите ги сключвам принудително, когато губя вярата, когато сбъркам. В една основна точка се придържам. В разделите да съм изправна винаги. Когато с мен върви любовна сдържаност, накрая няма огнени предели. Не го четях, а го живях забързано. Пропускала съм цели алинеи. Тогава пак отново съм се връщала, за да повтарям ненаучените теми. Не съм внимавала, когато го подписвам, когато съм поставяла въпросите. Сега се чудя от кого да си преписвам онези скрити знаци и насоките. Но в него има нещо много важно. Дори не е било въпрос на преговори. Разбрах, че всяка клауза израства със моята любов към себе си.

Какво е самота сред много хора, когато в свободата си затворен? Самотен в суматохата е същото, когато в празен дом се връщаш. Когато чуваш, без да знаеш. Когато виждаш без да искаш. От чутото нехаеш. Видяното те стряска. Когато пееш във водата. Когато викаш в небесата. От пеенето се удавяш. От викането се забравяш. Когато искаш, а не даваш. Когато даваш, но не искат. Във искането се раздаваш. А получаването те отблъсква. Когато си самотен всеки ден, превръщаш се в магнит за хората. Тогава и да тръгваш уморен, отново се завръщаш във умората.

Какво е този свят? Дали росата и капките сълзи по тънките листа? Дали играта на малките деца, навън захласнати сами? Дали заспалото на двора куче, завързано с верига за врата? Дали умиращя сам в гората, загубил се нарочно през нощта? Дали светът е всичко чуто, научено, видяно, осъзнато? Дали се учим на свят или от него се отучваме, когато го напускаме със нежелание? Дали се връщаме да си довършим, да се се ошлайфваме, да ни боли? Дали сме гости и дали сме тукашни? Създаваме го като дишаме, творим, като се караме, като мълчим или мечтаем, като прощаваме. Или, кагато спим ни сътворява, когато плачем се пречупваме, когато сме съгласни ни помага, когато се бунтуваме, отвръща ни. Дали се чуваме, дали сами разбираме? Дали сме във илюзия или я преоткриваме? Дали в сън сънуваме, дали живеем? Дали не се преструваме на себе си? Дали сме ние?