Стоях на края на скалата потънала във самота, поглеждах тихо към водата и скланях със тъга глава. Този миг за мен е на промяна, тънък слой във мен се прероди. Мислено говорех си за станалото и копнеех за това, което предстои. А небето ме помилваше с утеха. За какво ли се разкъсвам на скалата? Пътят е красив и неизвестен, аз очаквам неочакваното. Затова с умора и неяснота леко тръгнах по водата боса. И усетих хладината на света и безмислието на въпросите си.