Духовност и скромност

Напоследък наблюдавам как теми за духовността все по-често присъстват в разговорите и споделянията в социалните мрежи. Хората споделят знания, убеждения и различни интерпретации на духовни учения, дори собствени системи. Но понякога категоричността, с която ги представят, води до противопоставяне и конфликти. Това ме кара да се замисля дали в стремежа си да разбираме духовното не забравяме качества като добрината и скромността, които смятам за съществена част от него.

В срещите си с духовността понякога усещам разминаване между онова, което тя обещава, и начина, по който се проявява чрез хората. 

Светът не е съвършен, човек не е съвършен и духовността, в проявленията, които срещам води до противоречия. Освен ако противоречията не водят до развитие. Това ме кара да се питам доколко човешките ни представи за духовното отразяват действително божественото.

Конфликти, спорове, противопоставяне, нападки срещу т. нар духони практики, от една страна, дори страх от тях, отричането им, а в последно време, доста често и връзката на хора, които се занимават и преподават такива практики е поучителна и гневна в моите очи. Имат своите ученици, последователи, но не виждам приемане на обстоятелството, че има друго мнение, различно от тяхното.

Бог е вътре нас, но той чрез нас иска да преживее несъвършенствата на земното съществуване, много ярко изразявано мнение в последно време.

Не само защото човек е склонен по природа да отрича, критикува и поставя под съмнение, което извън конструктивния тон и намерения, води до противопоставяне, а и защото всяко нещо рано или късно се опорочава именно защото не е божествено все още.

В набляденията си върху духовни учения и учители забелязвам проявления, които не съответстват на собствената ми представа за божественото. Това, което се представя за духовност се противопоставя непрекъснато на различното мнение. 

Къде е божествената искрица? Може би я има, но все още не се е проявява. Има миг светлина, която е някъде скрита вътре в нас и ще се прояви може би при вида на друга такава искрица, извън нас, или от самосебе си. 

Скромността, според мен е един от начините, морална категория, която може да направи духовността по - силна и светла. 

Един духовен човек е уверен, светъл и силен, но това не пречи на голямата сила да си скромен.

Може би Бог не е скромен, защото е съвършен, той е повече от скромен, но ние можем да сме, защото това е земно качество. 

Понякога се питам дали скромността е качество, необходимо на човека заради неговото несъвършенство. А ако Бог е съвършен, можем ли изобщо да го разглеждаме през нашите човешки представи за скромност?

Тоест "Скромността краси човека" в очите на Бог и на божественото в човека, за да се хареса и обича сам себе си.

За мен няма учители и ученици. Всички хора могат да се учат един от друг. Има съмишленици и последователи един на друг.

Духовният учител не ни ли учи на нещо, което знаем и можем, за да си го припомним и проявим. Езотериката и духовните учения имат дълбок философски смисъл.

Това е моята интерпретация за авторитетността.

Има авторитети за един и авторитети за друг, като един човек, който е авторитет в една посока, може да намери друг човек за свой авторитет в друга област. 

Но Добрината и Скромността са за всички си мисля. Те се усещат и са качества, които проявяваш или не.

Добрината и скромността могат да се проявяват в различна степен и човек невинаги успява да ги изрази.

Добрината вярвам, че е присъща на човека от раждането и не знам до каква степен е естествено вродена, а скромността не е ли нещо, на което се учим тук?

Животът, в неговият суров вид и предизвикателства, може да вземе добрината от детето, да вземе и скромността, на която е възпитан човека.

Добрината, считам, че е нещо, което е присъщо на всеки, но или се губи или се скрива някъде вътре в един човек, или се проявява в различна степен. 

Скромността се учи тук в житейски ситуации, ако приемем, че е земна категория, на която се учим във взаимодействията и отношенията по между ни, защото ежедневието, обществото, отношенията имат нужда от нея.

Именно това е силата на духовността, да запази тези качества, да ги развие и да ги излъчва по присъщия, за всеки отделен човек, начин. 

Скромността и добрината не изключват увереността и вярата, в това което вършим, напротив засилват неговият ефект. 

Скромният човек, не поставя себе си над другите, а духовния човек знае какво притежава и не му е нужно да проявява нескромност.

Тук е важно да се разграничи защо всички гуру учители, които имат последователи следват и действат в едно или друго духовно учение и практики, какво е тяхното подсъзнателно и съзнателно намерение: да наложат себе си, да предадат знания или да се развият.

Това е моят начин да разбера връзката между духовността, скромността и приемане на чуждото мнение. 

"Може би добрината е поривът да се обърнем към другия, а скромността е осъзнаването, че не сме центърът на неговия свят."

"Има нещо особено ценно в това да можеш да правиш добро, без да се чувстваш по-висш, да споделяш знания, без да се смяташ за непогрешим, и да изразяваш мнение, без да отнемаш свободата на другия да мисли различно."

#Духовносх #Скромност #Добрина

#ДуховниУчители #ЧуждоМнение

Картинката е дело на #viberAI