Не винаги е необходимо да вземаме решения. Има моменти, дори цели периоди, в които не можем да решим, защото вътрешното ни усещане подсказва, че все още не сме готови или просто не искаме.
Това са периоди на доизчистване на вътрешните трансформации, на дооформяне на картината.
Парадоксално, именно тогава ситуациите сякаш най-силно ни подтикват да вземем едно или друго решение, да поставим началото на промяна, понякога доста генерална.
Но интуицията казва: „Не.“
Все едно си блокирал, а всъщност се разблокираш.
Често сякаш сме програмирани непрекъснато да правим нещо, да действаме в определена посока. Но покоят също е част от човешката душа. Той също е начин на съществуване.
Ние не сме играчки с ключе, които някой навива и те започват да се въртят, сякаш са длъжни да го правят.
Понякога самите ситуации ни подтикват към промяна, защото има нещо, което трябва да отключим и задвижим вътре в себе си.
Ти си спрял, защото търсиш ключето.
И когато го намериш, го стискаш в шепа и поемаш в една или друга посока.
Не е необходимо някой да те навива с ключе, за да започнеш да действаш. То не задейства теб — ти сам задействаш себе си.
Ти си собственият си двигател. И си вярваш.
Тогава действието вече не е тежест.
Защото се доверяваш на Вселената.
„Не всяко колебание изисква отговор веднага. Понякога душата има нужда от тишина, за да чуеш онова, което сърцето отдавна знае.“
#Интуиция #Решения #ВътрешноРазвитие
Картинка от #viberAI
Коментари
Публикуване на коментар