Парчета любов

Колко уязвим може да бъде един човек? Можем да изграждаме енергийни щитове и защити, но с времето това може да се превърне и в постоянно състояние. Особено ако съзнателно работим в тази посока, макар че понякога защитата се активира автоматично. Сякаш нещо в нас прещраква като клапан и включва състояние на неутралност. Отдръпваме се емоционално, за да не бъдем засегнати от онова, което идва отвън. И не тази неутралност, която да ни направи студени към ситуацията и към хората, а тази, която да ни запази ненакърними, с разбиране и приемане към това, което ни се случва.  Но от какво всъщност сме уязвими? От нападки, неодобрение, критика, от усещането, че не сме харесвани или приети, и от още много други преживявания, които оставят емоционален отпечатък върху нас. В личен план сме уязвими и в любовта. Сякаш уязвимостта винаги е свързана с нещо, на което държим истински. Но защо сме толкова уязвими в любовта? И не е ли именно това една от най-големите ни сили? Изоставянето, ...

Ако приемем, че сме в състояние, в което искаме да изпитаме покой, какво означава това? Например, в следствие на всичко, което е в нас и извън нас, ние просто да присъстваме, така че животът, да следва естетвения си ход. Това всъщност означава ненамеса. Покоят е тишината на мига, преди и след постигането на една цел, според моите изживявания. Покоят е психически и вътрешен и едновременно с това физически и външен.  "Покоят и ненамесата носят особена тишина — онази, в която не е необходимо да поправяме, обясняваме или променяме всичко около себе си. Понякога е достатъчно да оставим нещата да се разкрият със собственото си темпо, а на себе си да позволим просто да бъдем." И какво се случва с нашия ход напред, с пътя по който вървим и решенията, които взимаме? И покоят, и ненамесата, могат ли да бъдат постоянни състояния? Има мигове на покой и ненамеса, има и по-дълги периоди, в които в следствие на ненамеса, сме в състояние на покой, или тези състояние са заедно, но...

Напоследък наблюдавам как теми за духовността все по-често присъстват в разговорите и споделянията в социалните мрежи. Хората споделят знания, убеждения и различни интерпретации на духовни учения, дори собствени системи. Но понякога категоричността, с която ги представят, води до противопоставяне и конфликти. Това ме кара да се замисля дали в стремежа си да разбираме духовното не забравяме качества като добрината и скромността, които смятам за съществена част от него. В срещите си с духовността понякога усещам разминаване между онова, което тя обещава, и начина, по който се проявява чрез хората.  Светът не е съвършен, човек не е съвършен и духовността, в проявленията, които срещам води до противоречия. Освен ако противоречията не водят до развитие. Това ме кара да се питам доколко човешките ни представи за духовното отразяват действително божественото. Конфликти, спорове, противопоставяне, нападки срещу т. нар духони практики, от една страна, дори страх от тях, отричане...

Астрологията е част от езотериката и признанието и е вселенско, но не е научно обоснована и призната. Знанието за астрологията не е научно доказано, но за мен се е проявило житейски.  Знанието за астрологията е информацията, до която сме се докоснали, като сме усвоили системата, принципите, същността и нейния смисъла. Тя е свързана освен с описания на понятия и инструменти и с много вътрешно осмисляне, разсъждаване и изчисляване, както и психологическо изследване, тоест това е процесът на Интерпретацията. Важно и изключително необходимо е, според мен, вътрешните процеси в нас да бъдат опознати, което е психологическа работа и също е част от астрологията, т. нар. астропсихология.  Вътрешните характеристики определят външните ни, социалните и личните ни контакти, свързвания, разбирания, синхроничности и конфликти, противопоставяния, несъгласия.  С астрология са се занимавали много школи, разработени са много статии, книги, много цялостни системи за работа и разб...

Да правиш добро и изкуствената доброта Когато правенето на добро се превърне в самоцел, то може да изгуби своята естественост. А когато целта е да изглеждаме добри в очите на другите, добротата може да се превърне в роля. Истинската доброта често е вътрешен импулс, който се проявява естествено в действията ни. Понякога дори не осъзнаваме, че правим добро, защото то е толкова естествена част от нас, че не го възприемаме като нещо специално. Затова доброто има толкова много проявления — защото хората сме различни. А доброто няма граници и ограничения в начина, по който може да се проявява. То е било, е и ще бъде и може да приема безброй форми — непознати, нетипични или съвсем прости и обикновени. . #Доброта #ВътршноРазвитие #ЕстественаДоброта #ДоброДело #ИстинскаДоброта Картинка от #viberAI

Когато не вземаме решение, това също може да е интуиция Не винаги е необходимо да вземаме решения. Има моменти, дори цели периоди, в които не можем да решим, защото вътрешното ни усещане подсказва, че все още не сме готови или просто не искаме. Това са периоди на доизчистване на вътрешните трансформации, на дооформяне на картината. Парадоксално, именно тогава ситуациите сякаш най-силно ни подтикват да вземем едно или друго решение, да поставим началото на промяна, понякога доста генерална. Но интуицията казва: „Не.“ Все едно си блокирал, а всъщност се разблокираш. Често сякаш сме програмирани непрекъснато да правим нещо, да действаме в определена посока. Но покоят също е част от човешката душа. Той също е начин на съществуване. Ние не сме играчки с ключе, които някой навива и те започват да се въртят, сякаш са длъжни да го правят. Понякога самите ситуации ни подтикват към промяна, защото има нещо, което трябва да отключим и задвижим вътре в себе си. Ти си спрял, защото търс...