Има етап от нашия живот, когато може да загубим опорната точка. В живота си имаме различни етапи, които са породени от нашето вътрешно състояние. Да загубиш опорната точка също е състояние. Намираме се в етап на пълен крах, както би казал някой. "Вземи се в ръце", би казал друг. Но ми се струва, че всеки етап, всяко състояние трябва да се изживее до край. Ако скрием проблема под килима, ако се направим на силни и пренебрегнем липсата на опора или ще се примирим илюзорно или ще възстановим нещо остаряло, неработещо вече. И ще продължим в този модел. Под килима. Ако се замислим колко пъти в живота си сме били изправени пред голяма трудност, били сме съкрушени, обезнадеждени или сме загубили работа, приятели, голямата си любов. Какво ще открием? Може би един пренебрегнат момент. Може би сме продължили така или иначе да живеем, намирайки външна опора. Или по точно хванали сме се за нещо. Нова работа, нов успех, нови приятели. Да, винаги когато нещо си отива, идва др