От първите две секунди необходими за интуицията да разпознае това, което е нашето решение, до вземането на емоционално решение границата е много тънка. Още повече, че емоционалното решение може да е оформено също за една секунди, но да продължи два месеца, и пак да си остава емоционално. Емоцията може да е продължителна. Интуицията също.
Бързо възникнали, и двете може да са много кратки и много продължителни.
Интуицията, първите две секунди, в които се оформя, като решение в нас е най - вярното решение за нас. Но тя трябва да продължи, да се потвърди и да се утвърди.
Емоцията също, но не е определяща, сама по себе си. Взето емоционално решение може да продължи в нас дълго време, емоцията няма срок, тя може да е безкрайна.
За разлика от интуицията, тя трябва да се овладее, да се трансформира и да се спре, когато е отрицателна или да се овладее.
Емоционалните решения водят до емоционални резултати, последствия и влияния. Емоциите са гняв, страх, радост, тъга ....
За да чуваме по-ясно интуицията си, е необходимо да осъзнаваме емоциите си и да се научим да ги овладяваме, без да ги потискаме. Да ги разпознаваме, да приемаме присъствието им и да не позволяваме да определят избора ни, без да сме разбрали как ни влияят.
И основното е, че когато правим избор ние трябва да знаем дали интуицията ни в първите минути, когато се появява отговорът в нас, дали това не е емоционално. Обладано от една или друга емоция.
Защото ми се струва, че понякога емоцията е по - бърза от интуицията и е водеща, защото човешката душа е разклатена от много мъка, например, изоставяне и копнее за решението, или обхваната от радост, еуфория. Тогава интуицията е силно повлияна от тази емоция. И може да се нарече лъжлива интуиция. Измамна, повлияна, несигурна, нестабилна. Истинската интуиция е в баланс.
Хиляди грешки могат да се направят така, но те ще доведат до опитност и достигането до това, което желаем по различни пътища, но пак до целта ни. Но тук става въпрос за границата между силната интуицията, която е модерно да се споменава и дава като насока: "Следвай сърцето си, следвай интуицията си" и това, че още бабите ни казват също, че решение не се взима, когато си ядосан. В такива случаи първите две секунди не са меродавни, а е важно да зададем въпросите в правилния момент. Кога е правилния момент, тук ще ни покаже разумът, който е над емоцията и я е овладян. Тоест разумът да ни покаже, че ние сме емоционални в този момент и не можем да вземем интуитивно решение.
Как да стане това? Разграничаване на емоцията, опознаване, признаване приемане и баланс. Когато се появява балансът изчезва въпроса за емоцията. Защото има хиляди случи, в които отхвърляме емоционалното си състояние, пренебрегваме го, което всеки един миг ни отдалечава от интуицията. Ако знаем, че сме тъжни и не отхвърлим това, пренебрежително, а грижливо го приемем, тъгата ще се преживее, ще бъде обгрижена, ще и бъде обърнато внимание и ще намалее и изчезне, вероятно, защото като я признаем, ще я споделим, прегърнем, изхвърлим. Тогава идва баланса. Балансът се свързва с разум.
И дали интуицията ни води до разумни избори.
Освен от основните емоции интуицията може да е заглушена и от други емоционални състояния, например летаргия, нарцисизъм, желанието за авторитетност, показаност, свобода, пространство или значимост. Без значение дали са положителни или не. Желанието за свобода например е нужно в следствие на вътрешните собствени ограничения.
Тоест тогава интуицията е на основата на модели за трансформация, за изчистване и когато това се случи, а то е лична вътрешна работа, тогава и интуицията става чиста.
Това означава да си изплачеш мъката например. Защо е нужно да изтекът сълзите? Защото с мъка или с тъга в сърцето, няма да можеш да вземеш нито едно интуитивно, разумно решение.
Картинката е дело на #viberAI
Коментари
Публикуване на коментар