Уязвимост

Колко уязвим може да бъде един човек?

Можем да изграждаме енергийни щитове и защити, но с времето това може да се превърне и в постоянно състояние. Особено ако съзнателно работим в тази посока, макар че понякога защитата се активира автоматично.

Сякаш нещо в нас прещраква като клапан и включва състояние на неутралност. Отдръпваме се емоционално, за да не бъдем засегнати от онова, което идва отвън. И не тази неутралност, която да ни направи студени към ситуацията и към хората, а тази, която да ни запази ненакърними, с разбиране и приемане към това, което ни се случва. 

Но от какво всъщност сме уязвими?

От нападки, неодобрение, критика, от усещането, че не сме харесвани или приети, и от още много други преживявания, които оставят емоционален отпечатък върху нас.

В личен план сме уязвими и в любовта.

Сякаш уязвимостта винаги е свързана с нещо, на което държим истински.

Но защо сме толкова уязвими в любовта? И не е ли именно това една от най-големите ни сили?

Изоставянето, раздялата и краят на една връзка могат да се превърнат във вътрешна драма, в която често намираме място и за вината. Започваме да се питаме какво сме направили погрешно, какво е можело да бъде различно и какво не ни е достигнало.

Но замисляме ли се колко силни можем да станем именно чрез тези преживявания?

Може би те са начин да се обърнем към себе си. Да се опознаем по-дълбоко, без да обвиняваме нито себе си, нито другия. Да приемем онова, което се е случило, и да насочим към себе си любовта, която понякога сме влагали изцяло в друг човек.

В такива моменти може да се почувстваме напълно сами. И тогава едно от най-ценните неща, с които разполагаме, сме самите ние.

Ние — в покой, в приемане и в любов към себе си.

Защото може би уязвимостта не е само онова, което ни наранява. Тя е и способността ни да обичаме, да се привързваме, да преживяваме дълбоко и да продължаваме напред, без да се отказваме от чувствителността си.

#Уязвимост #Покой 

Картинка от #viberAI