Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Април, 2018

Бурята

***
Тя стоеше на края на камъка
и водата обливаше тялото.
Нежността й събуждаше галещо
всяка нейна частица отдаденост.

Във гърба й лъчите я топлеха.
За опора й служеше Слънцето.
А Луната отсреща се канеше
да обгърне Земята в потайности.

Този миг тя отдавна го помнеше.
Той я връщаше тук и във себе си.
Разговаряше мислено в спомени
щом ръцете си смело разперваше.

И наоколо ставаше тихо.
По - красиво не може да бъде.
Миг на тайнствена сила
се опитваше да я обгърне.

И приемаше всички въпроси,
като отговор на молбите й.
Леко пристъпваше боса
и говореше тихо с лъчите.

 ***
Той се питаше има ли сила
да погледне отново назад.
Да повярва, че може завинаги
да се влее във любовта.

И отпуснал глава върху пясъка,
с поглед към небесата,
той усещаше колко е лесно
да потъне сам в тишината.

Да забрави за всичко, което
пречеше да си повярва.
Да прегърне със мисли морето
и себе си да наблюдава.

А във него кипеше вълнение,
като бурните морски вълни.
Те отсреща пенливо напомняха,
че всичко сега предстои.

Мечти

Аз си нося мечтите във чанта
и ги вадя когато поискам.
Да ги видя дали са останали
или тайно от мен са напуснали.

Те стоят си така непокътнати,
във тефтери прилежно записани.
Номерирани и подредени.
А във края стоят разпокъсани.

Все по - трудно е да проумея
как веднъж ще изкочат навън,
щом така всеотдайно ги крия,
без вода и без въздух, на тъмно?!

Любов

Любовта си стои непотърсена
във сърцето, което я крие.
Силно, шеметно, много разтърсващо
може тази любов да избие.

Като огън запален от страсти.
Като песен кръжаща със вятъра.
Като думи изречени гласно.
Като допир случаен с телата.

Но дори като гръм да се сблъскат
две любовни насрещни желания,
щом сърцето пак я отблъсне
любовта си остава терзание.

Не се обръщам и не я желая.
И любовта се скрива в мен.
Не виждам начини да я призная.
Превръщам я във песен.

Парцалена кукла

Стоя захвърлена от себе си,
във ъгъла на своите желания.
Не си говоря и не се разпитвам,
за нищо от което се нуждая.

Облечена съм във разкъсани парчета,
от любовта и от мечтите неизречени.
Душата само ми е разсъблечена,
но се е скрила зад завесите.

Очакване

Когато сбъркам можеш ли до ме прегърнеш
и укорително, приятелски да ме погледнеш?
С едно разтърсване отново да ме върнеш,
 във скучните, безлични, сиви делници.

Не е това, което искам да живея.
Не е любов и вяра, а тъга и самота.
Със всичко и със всеки искам да се слея.
А всъщност трябва ми заключена врата. 

Когато сбъркам можеш ли да преобърнеш
погрешната ми мисъл за света?
Да ми покажеш, че света е зрънце,
което ще покълне в любовта.

Не е възможно всичко да е пропиляно.
Все още може новото да се роди.
Все още може би си заслужава
да се опитаме и да го сътворим.