- Ти самотно ли си?
Колко са дълбоки
корените ти?
Много си красиво!
Имаш пукната кора,
но е здрава, силна.
Аз вървя и не стоя,
като теб на място.
Моята кора е външността,
но във нея ми е тясно.
Имам срещи, пътешествия
и не знам кое е важното.
Тръгвам, плача и вървя.
Но без вик се връщам.
Срещам хора по света,
в мислите си ги прегръщам.
Лягам вечер в самота
и не съм си в къщи.
- Аз съм тук от векове
и не съм самотно.
Имам много врагове
и приятни гости,
с много шумни гласове
в бурни нощи.
Имам сила да стоя.
Да се отстоявам.
Имам мъдрост да мълча.
И да не забравям.
Щом усетя да крещя.
Щом повярвам, да се смея.
Имам корени, за да съм тук.
Да не хуквам в небесата.
Да съм стълб дори напукан.
И в пукнатините на кората
да съм себе си. Напук
на представите за красотата.
Имам клони да мечтая.
Да се моля. Да раздавам.
В себе си да се разтварям.
Да съм в този жив спектакъл.
Да разлиствам, да окапвам.
Заедно с листата си.
Имам тяло под кората.
Гладко, плътно, топло.
И във него скрита сила.
Вътре е сърцевината.
Всичко в себе си,
което имам.
Коментари
Публикуване на коментар