Пропускане към основното съдържание

пътят


Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до никъде. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд, който ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - много разстояние. Потъвахме все повече в някакво друго време. Хем си тук, хем не е сега. Наситено и тягостно усещане със всяка крачка. Очакваш, вървейки, да се освободиш от тази тягостност, но не можеш. Времето те притиска. Не ни остана време да стигнем до никъде и се върнахме.
Като се съди по табелите, пътя води до стара хижа. Два часа ходене и си там. Но навлезеш ли по пътя, нещо започва да те спира. На мен ми става мъчно, идва ми да заплача, без причина, да си спомня всички тъжни мигове. Сещам се за близките, който не са тук на Земята вече. Сякаш много отдавна от тук не е минавал никой. Птиците като че ли заобикаляха. Път, който без хора пустееше и тъгуваше за хората,  които са го забравили, за живот, но живот от човешка енергия. Природата страдаше за хората.
Като вървиш по този път не отиваш напред, а се връщаш назад във времето.
06.05.2018 г. Боровец
Много пъти сме вървели по пътища, по които нещо ни е спирало.  И много пъти е трябвало да продължим.
Една мисъл, един знак, една птичка и е можело да променим решението за връщате. Често най - тайнствените пътища са най - ясни. Но понякога, когато нещо ни спира, то ни спира завинаги.
Понякога пътя напред преминава през миналото. През забравена болка, през хубави спомени, през неосъзнати тайни. И именно за тези тайни ни говори този път. И когато вървейки напред, преминаваме през миналото си, привличаме това, което търсим в бъдещето.
Понякога пътят напред е отделен от миналото с пропаст. Тази пропаст трябва да прескочим, защото бъдещето не се интересува от миналото.
Пътищата понякога са с посока, понякога са без посока. Понякога посока не ни е нужна. Друг път не можем без посока или поне ориентир. Зависи от миналото, настоящето и  бъдещето.  Зависи от нас. Затова и пътя зависи само от нас.  Но дори да не искаме ние вървим, защото нищо не е статично. Ние сме различни, мислите, желанията, опитът. Различни са местата, обратите, тласъците ни. Но винаги се движим. Докато вдишваме и издишваме.
И когато нещо ни спира, то е вътре в нас. Може да е влязло от вън. Но преминава през нас. Дори да е неосъзнато, това няма никакво значение. Защото ние сме по пътя или на пътя. А пречката, тя е за да преминем "по - лесно ". "По - лесното"е по - трудно. Зависи от гледната точка.
Важно е и какво ни спира. Като земно съдържание, за да преминем през него чрез мислите. Мислите ни помагат да преживяваме и ни пречат да продължаваме. Но ако мислите ни не сме ние и ако нищо не е случайно, тогава ние вървим с вдишването и издишването ... на живота, на това, което сме, на нещата, които правим, таланта, на същността на нашият собствен заряд, нашата собствена сила.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…