Когато сбъркам можеш ли до ме прегърнеш
и укорително, приятелски да ме погледнеш?
С едно разтърсване отново да ме върнеш,
във скучните, безлични, сиви делници.
Не е това, което искам да живея.
Не е любов и вяра, а тъга и самота.
Със всичко и със всеки искам да се слея.
А всъщност трябва ми заключена врата.
Когато сбъркам можеш ли да преобърнеш
погрешната ми мисъл за света?
Да ми покажеш, че света е зрънце,
което ще покълне в любовта.
Не е възможно всичко да е пропиляно.
Все още може новото да се роди.
Все още може би си заслужава
да се опитаме и да го сътворим.
и укорително, приятелски да ме погледнеш?
С едно разтърсване отново да ме върнеш,
във скучните, безлични, сиви делници.
Не е това, което искам да живея.
Не е любов и вяра, а тъга и самота.
Със всичко и със всеки искам да се слея.
А всъщност трябва ми заключена врата.
Когато сбъркам можеш ли да преобърнеш
погрешната ми мисъл за света?
Да ми покажеш, че света е зрънце,
което ще покълне в любовта.
Не е възможно всичко да е пропиляно.
Все още може новото да се роди.
Все още може би си заслужава
да се опитаме и да го сътворим.
Коментари
Публикуване на коментар