Стоях на края на скалата
потънала във самота,
поглеждах тихо към водата
и скланях със тъга глава.
Този миг за мен е на промяна,
тънък слой във мен се прероди.
Мислено говорех си за станалото
и копнеех за това, което предстои.
А небето ме помилваше с утеха.
За какво ли се разкъсвам на скалата?
Пътят е красив и неизвестен,
аз очаквам неочакваното.
Затова с умора и неяснота
леко тръгнах по водата боса.
И усетих хладината на света
и безмислието на въпросите си.
Коментари
Публикуване на коментар