Пропускане към основното съдържание

Човешкият гняв и смехът



Гневът е слабост - смехът е здраве.
Овладяването на гнева или да не се гневим въобще, е здравословен смисъл. На въпроса за овладяването на гнева, моя приятелка ми отговори, че всъщност в основата е да си толкова спокоен, че да не се появява гняв. Един вид предотвратяване на гнева. Това е ведическата философия, според която гневът е част от невежеството, а това което ведите определят като елемент от знанието е невъзмутимост в щастие и нещастие ("Бхагавад-гита" в "Мъдрости за из път" Нити Шастра от Чанакя Пандит, Павлин Христов и Теодор Станчев). Въпросът ми тогава беше - овладяването на гнева не го ли натрупва в нас, което от психологическа гл. т. ни вреди. Така го чувстват и повечето хора. Искат да се освободт от гнева като го излеят и така да се освободят от напрежението. Гневът е една човешка емоция, която ни изважда извън рамките ни, но е част от човешкота ни същност. Според психолозите гневът е основна и нормалта човешка емоция. Според християнството гневът е грях. А според Ведите ние не сме емоциите си.
Като обикновенни човешки същества ни се случва гневът да застане пред нас и да ни завладее и за да не го поддискаме, което ни се отразява зле, можем да го осъзнаем и да предотвратим това.
Така предотвратяваме възможността да попаднем в собствения си капан, а също така и да не се вкарваме във "филма", в ситуацията, която изкривяваме, преувеличаваме, преживяваме я емоционално, преекспонираме, приемаме я лично, тревожим се от нея. Това е нашия страх, който е също дълга и дълбока тема. Днес, в даден момент, миг, едно нещо може да ни разгневи, а след време това същото нещо да ни изглежда по съвсем друг начин, а дори и комично.  Постижение е, ако погледнем от веселата страна на ситуацията в самия момент, когато попадаме в нея, ако погледнем с хумор, смелост, мъдрост, ако видим ситуацията от "горе", ако я проектираме в бъдещето и я раздробим на нейния смисъл. И то точно в сублимния момент. Какво означава да изразим гнева си, да освободим напрежението, да изразим себе си? Чрез гняв едва ли!? Гневът ни самозастрелва. Дори да сме прави. Никога, абсолютно никога, гневът не решава нищо. Дори да те освобождава от натрупана енергия. Гневът те превръща в негова марионетка и започва да иска от теб още и още. Търсиш справедливост, негодуваш, чакаш, искаш да те разберат, тъй като си се разгневил, значи си прав и трябва да те чуят. Но не се получава така. Твоят гняв е само твой и той е при теб. Дори да се освободиш от него, той се връща, защото е твой. И когато решиш, че не може така да оставиш нещата, не може да задържиш гнева си, след като се разгневиш и освободиш от напрежението, защо след време отново си гневен? На същото или на друго нещо. За да живееш в непрекъснат гняв?! Поводи винаги ще има много. Ако се гневим означава да живеем в непрекъснат конфликт. Освен, ако конфликтите се превърнат в приятно занимание?! Справедливостта не е конфликт. Мъдрият не се гневи. Той стои и чака ситуацията да отмине.
Въпросът е да не допуснем в себе си напрежението, което води до гняв, като погледнем например от смешната страна на нещата. От смешната страна понякога е по - лесно, защото за човек е много по - трудно да погледне от другата страна. Егото пречи да възприемем чуждата гледна точка. Ако ние не погледнем от смешната страна, в най - добрия случай може да станем смешни, а след време смешни дори в собствените си очи. Тогава вече няма да е смешно, защото ще ни заглозга съвестта. Дори започваш да усещаш тежестта на собствения си гняв върху своето тяло, по гърба, на раменете, в стомаха, гърдите. И започваш да дишаш тежко. Това не е здравословно. Още по - силно е автовъздействието на гнева, в момента на неговото изпитване. Тогава силата му е още по - голяма, въздействието непосредствено, бурно и лесно. Ти си в капан. Това е още по - нездравословно. Отделен е въпросът, че понякога изливаме гнева не върху този, който ни е разгневил. Има и случаи, когато се гневим рутинно. Като навик. На шофьорите на пътя, на пешеходците, на началника и подчинения, на другите разгневени и т.н. Може да се нарече хроничен гняв. Има различни мутации на гнева от един към друг човек, превърнали го в гняв към всички, към всичко, профилактичен гняв.
Можем да говорим с рязък тон, да сме категорични и убедителни, без да се гневим. Да отстоим позицията си, да изразим неодобрение, без да се гневим. "Преброй до 10", казваше баба. Понякога е нужно да преброим и до 100. Така ще чуем и отсрещната страна. Ще имаме възможност да се уравновесим, да уравновесим ситуацията и да избегнем конфликт. Тока ще се спасим от захвата на въртележката, която ще ни завърти в собствената ни матрица, собствената ни пиеса, собствения ни сън.
Една случка, разказана ми лично от човека, който я е преживял, винаги ми напомня за силата на смеха. В този случай тази силата е била вълшебна. И когато се сещам за този разказ си мисля, че ако чувствата на момчето тогава са били гняв, притеснение, негодувание, чудото нямаше да се случи. Аз ще я пресъздам от свое име.
Момчето постъпило в тежко отделение на болницата с блокирано движение на долните крайници. И медиците все още не били установили точната причина за това негово състояние, като преди това обиколил доста отделения, провеждали лечение и никой не разбрал, че имал прекъснати нервни връзки на свивката под прасците, в следствие на продължителна работа в свита поза на краката. Временен блокаж. Това се установило в последствие. А отделението наистина било тежко. Но там се създала изключителна връзка между болните. Приятелство, което им помагало да преживеят тежките дни. Имало атмосфера на шеги и закачки, играели карти в болничните стаи и непрекъснато говорели и се шегували. Когато дойдел редът на следващият пациент, който лекарите изнасяли в тежко състояние след операция, всички чакали пред вратата и го посрещали. Присъстали с него. Манипулациите били свързани и с мозъчни операции, които са едни от най-сложните. И въпреки това всички си давали кураж. Животът продължавал. Една вечер пациентите играели карти. В болничната стая с миризмата на лекарсва. Играели и тези, които скоро ги чакала операционната. Смеели се, дори се лигавели. Хвърляли картите шумно и със смях, докато си разказвали смешки и майтапи. Момчето с обездвижените крака се заливало от смях и играело унесено. Така в един момент станало, метнало със смях картата си на масата и застанало на краката си. Стъпило здраво и в смеха си разбрало, че те са разблокирани. Сред празнината и силата на смеха. Изписали го на следващия ден и го изпратили на балнолечение и масажи, на чист въздух.
 
Смехът ще преобразува отрицателните ни емоции, които изпитваме в даден момент в Любов. А Любовта ще ни излекува и ще ни приближи до божественото.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…