Пропускане към основното съдържание

Светлите хора


... Някои хора са гении, таланти. Да те разберат, да те прозрат и осъзнаят. И когато са пред теб те освобождават, дават ти всичко, което имаш, но си скрил от себе си, дават ти право да бъдеш себе си, дават ти загубената ти способност да се обичаш. Какви са тези хора? Интуитивни, виждащи, усещащи, знаещи или нещо друго? Някои хора просто те прочитат и те виждат, по твоя начин, по техен начин, по различен начин, свързан с усещането им за теб, не само възприятието. И те чувстват. Но стоят срещу теб, настрани, не навлизат в твоето свещено пространство, в твоя неповторим свят, който ти даваш на тях, на другите, на всички, или криеш от тях, от другите, от себе си. Някои хора са всичко това, което и ти си. Но го отричат, противопоставят се, навлизат в много дълбоки пространства, за да избягат от това. От себе си. За да са други. Но не могат. Те са. Вихър, сила, светлина и любов. И в този свят на тотално и преобладаващо неразбирателство между хората, именно това е геният, талантът. Те са топли, светещи, неповторими, бягащи. За теб, за себе си, за всичко. Да замръзнеш от някой е често срещано днес. Но да се стоплиш е трудно да ти се случи. А е неповторимо. Вътре в теб някаква сила се разтила по цялото ти тяло и те залива с топлина. Без значение е какво значи това. Без значение е на какво се дължи. Важното е, че ги има. И когато ги срещнем, променят живота ни. Но когато ние сме решили да направим това.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми
на Земята отново.
За да измине до края света.
За да не бъде такава,
каквато не иска да бъде сега.

Ще се завръща сърцето ми
на Земята отново.
За да намери онази любов,
която да вземе със себе си горе,
когато напусне самотно света.

Ще се завръщам безформена
на Земята отново.
Не съм разбрала в какво.
Но усещам, че има
безкрайности много
и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много.
Но не ми разрешавай
да запаля във себе си огъня,
който не се потушава.

Бих те докосвала нежно.
Но не ми позволявай.
Отдръпни се небрежно
и се забавлявай.

Бих те целувала вечно.
Но не ми отговаряй.
Без да ме пренебрегваш,
без мен продължавай...

Бих те забравила трудно.
Но не ми забранявай,
щом отново се върнеш
да ти се подчинявам.

Моята йога

Йога събира всички души, които вървят по различни пътища, за да се свържат в едно. За да се слеят в цялото, в единството. И да разцъфнат, като лотос. С всичките разклонения и нишки, които ни свързват. Така както сме изтъкани ние, така всички сме свързани в единството. Йога ни срещна в едно цяло. Всеки върви по път различен от другите, учи своите уроци, различни от предишните уроци, прави неща неповторими за света. Всеки изживява своя живот по своя път. И всички вървим със светлината, носейки душата си към единението. Към сътворението. Йога води по този път. Помага, избистря съзнанието, ума и сетивата ни. За да е леко на душата. Всичко е за нея, за душата ни. Тя обитава тялото, което трябва да обичаме. Йога гали тялото, стимулира всеки неврон, всяка жилка и ги отпуска. За да се отпусне душата. По своя път. Пътя към вечността. Пътя към другите. Пътя към себе си.
Йога не е състезание. Йога е дишане и движение на тялото, което е присъщото на човека. Неизменното дишане и необходимото движ…