Пропускане към основното съдържание

Публикации

Интуицията

Когато не вземаме решение, това също може да е интуиция Не винаги е необходимо да вземаме решения. Има моменти, дори цели периоди, в които не можем да решим, защото вътрешното ни усещане подсказва, че все още не сме готови или просто не искаме. Това са периоди на доизчистване на вътрешните трансформации, на дооформяне на картината. Парадоксално, именно тогава ситуациите сякаш най-силно ни подтикват да вземем едно или друго решение, да поставим началото на промяна, понякога доста генерална. Но интуицията казва: „Не.“ Все едно си блокирал, а всъщност се разблокираш. Често сякаш сме програмирани непрекъснато да правим нещо, да действаме в определена посока. Но покоят също е част от човешката душа. Той също е начин на съществуване. Ние не сме играчки с ключе, които някой навива и те започват да се въртят, сякаш са длъжни да го правят. Понякога самите ситуации ни подтикват към промяна, защото има нещо, което трябва да отключим и задвижим вътре в себе си. Ти си спрял, защото търс...

Доверие и критично мислене

Доверие и критично мислене До такава степен трябва да се развие и задълбочи критичното мислене в днешно време, че в един момент да отпадне необходимостта от него. Тогава може би ще се появи чистото доверие, което няма да има нужда непрекъснато да бъде подлагано на изпитание чрез съмнения и критични оценки. Защото ще сме станали толкова интуитивни, емпатични и балансирани, че ще можем да се разпознаваме един в друг и да „светим“ един за друг. Може би ще сме опознали и приели тъмната и светлата страна на човешкото съществуване. Тогава поставянето на всичко под ударите на неверието и съмнението няма да ни помага да прогледнем, защото вече ще виждаме. За развитието на критичното мислене не е необходимо само време, а и дълбоко желание да разберем, както и вътрешна прозорливост. Времето разкрива, повдига завесите, но прозорливостта понякога успява да види и през затъмнените стъкла. Този свят, вероятно е една илюзия. Дали нещата не започват от своята естествена красота, а впоследс...

Вътрешен импулс

Какво е вътрешен импулс ? Може би вътрешния импулс е състояние, в което не е необходимо да търсиш интуицията си, за да вземеш решение. Тя вече действа заедно с импулса, породил желанието за съответното действие. Може би в тези моменти интуицията, емоцията и разумът са заедно. Не просто в състояние на баланс, а в готовност за действие, за реализиране и осъществяване на избора. Наричат го вътрешен, защото идва от теб — от едно по-дълбоко място в теб, което в определен момент намира начин да се прояви навън. Понякога усещаш вътрешната яснота предварително. Знаеш, че искаш да направиш нещо, без да изпитваш необходимост да обмисляш продължително решението си. Друг път действието възниква спонтанно и едва впоследствие осъзнаваш какво те е подтикнало към него. Импулсът е начало на действието, но е възможно да остане само импулс, без да се превърне в реално действие. Затова смятам, че е особено ценно да говорим за вътрешния импулс, когато вече сме предприели действието и сме видели...

Интуиция и емоционално решение

Интуиция и емоционално решение От първите две секунди необходими за интуицията да разпознае това, което е нашето решение, до вземането на емоционално решение границата е много тънка. Още повече, че емоционалното решение може да е оформено също за една секунди, но да продължи два месеца, и пак да си остава емоционално. Емоцията може да е продължителна. Интуицията също. Бързо възникнали, и двете може да са много кратки и много продължителни. Интуицията, първите две секунди, в които се оформя, като решение в нас е най - вярното решение за нас. Но тя трябва да продължи, да се потвърди и да се утвърди. Емоцията също, но не е определяща, сама по себе си. Взето емоционално решение може да продължи в нас дълго време, емоцията няма срок, тя може да е безкрайна.  За разлика от интуицията, тя трябва да се овладее, да се трансформира и да се спре, когато е отрицателна или да се овладее. Емоционалните решения водят до емоционални резултати, последствия и влияния. Емоциите са гняв, с...

Депресията ме лекува

Депресията е празнина. Не може да бъде описана, звучи страшно, ако я споделиш. Тя е състояние, в което не отричаш живота, а отричаш себе си в този живот. Отричаш правото да съществуваш, защото не намираш за кой, за какво и как да продължиш. Усетил си, че животът може и без теб. Тогава къде да отидеш, с кой и какво да правиш!? Това са въпросите, които състоянието депресия, празнината в мен, задават. Има много начини да получиш шамари от Вселената, от земния живот, от обстоятелствата, в които се намираш. Те търсят много начини да ти покажат пътя. В състояние на депресия споделих с моя приятелка следното: - Не ми се живее. Не ме е страх от смъртта. Искам да си ходя! - Според мен, горе ще те върнат - изненадващо ми каза тя, ще те върнат за да изживееш радостта. - Така е, да. Аз не усещам радостта. Искам да си ходя наистина. Там горе, знаеш ли каква е любовта!? - Радостта трябва да си я създадеш ти. Не да чакаш някой да ти я поднесе. И да си дадеш това от което имаш нужда. Да на...

Счупени играчки

Има етап от нашия живот, когато може да загубим опорната точка. В живота си имаме различни етапи, които са породени от нашето вътрешно състояние. Да загубиш опорната точка също е състояние. Намираме се в етап на пълен крах, както би казал някой. "Вземи се в ръце", би казал друг. Но ми се струва, че всеки етап, всяко състояние трябва да се изживее до край. Ако скрием проблема под килима, ако се направим на силни и пренебрегнем липсата на опора или ще се примирим илюзорно или ще възстановим нещо остаряло, неработещо вече. И ще продължим в този модел. Под килима.  Ако се замислим колко пъти в живота си сме били изправени пред голяма трудност, били сме съкрушени, обезнадеждени или сме загубили работа, приятели, голямата си любов. Какво ще открием? Може би един пренебрегнат момент. Може би сме продължили така или иначе да живеем,  намирайки външна опора. Или по точно хванали сме се за нещо. Нова работа, нов успех, нови приятели. Да, винаги когато нещо си отива, идва др...

Спасение и себедостатъчност

Спрете да спасявате хората и да се "жертвате" за тях, без те да го поискат. Това смачква и малкана частицата енергия, която им е останала. Това ги подценява. А вие се явявате някакви спасители, помощници, феи, джуджета или някакви други, заради себе си, не заради тях. Така помагате на себе си, защото сте полезни, но това не е начина. Накрая не сте щастливи от това. Служенето е естествен процес и даденост и не се натрапва. След една истинска, неочаквана вселенска помощ, човек трябва да блесне и това наистина се вижда. Ако не блесне, ако не се разтопи сърцето му в собствените му обятия, ако не иска да притихне и да заплаче тихо от радост, не е направил нищо добро, а точно обратното - създал е кармични отношения. Действал е за сметка на друг, вместо друг, а това какво е ?!  Спрете да позволявате някой да ви спасява, да ви лекува и обгрижва. Сега са времена, когато повече от всякога ние ще се справяме сами, ще водим собствените си битки, битки със себе си, ще бъдем то...