Спрете да спасявате хората и да се "жертвате" за тях, без те да го поискат. Това смачква и малкана частицата енергия, която им е останала. Това ги подценява. А вие се явявате някакви спасители, помощници, феи, джуджета или някакви други, заради себе си, не заради тях. Така помагате на себе си, защото сте полезни, но това не е начина. Накрая не сте щастливи от това. Служенето е естествен процес и даденост и не се натрапва. След една истинска, неочаквана вселенска помощ, човек трябва да блесне и това наистина се вижда.
Ако не блесне, ако не се разтопи сърцето му в собствените му обятия, ако не иска да притихне и да заплаче тихо от радост, не е направил нищо добро, а точно обратното - създал е кармични отношения. Действал е за сметка на друг, вместо друг, а това какво е ?!
Спрете да позволявате някой да ви спасява, да ви лекува и обгрижва. Сега са времена, когато повече от всякога ние ще се справяме сами, ще водим собствените си битки, битки със себе си, ще бъдем толкова сами, колкото ни е необходимо за да разберем, че сме си напълно достатъчни.
Ако не сме си достатъчни, ако не се обичаме сами себе си, ако не се самолекуваме, не сме пораснали, не сме разбрали нищо, останали сме деца, които питат другите: "Ти ми кажи? Това така ли е?"
"Помагането" на другите да реализират мечтите си, не прави нито тях щастливи, нито мен. Те не са щастливи, защото не са усетили тръпката да постигнат сами всичко. Аз не съм щастлива, защото съм пренебрегнала своята мечта, себе си.
Тук е разликата между радостта и доволството от добротворчеството и самодоволството от егоудовлетворяването. Пътят към самооценката и оценката на добрите неща.
Отчаянието и отричането са резултат от критериите за добро. Ако оценим светлината, ще бъдем щастливи и съпричастни. Ако доволството е илюзия и тъмнина, можем да бъдем критични.
Затова добрите дела са мисия, не егоудовлетворяване. Когато действаме с егото си, възниква конфликт.
Там, където има разбиране, има и баланс. Да чуеш, да видиш и да усетиш, себе си, другия, света, как пулсира времето под въздействието на нашата енергия. Как нашите мисли, действия и нашето его може да изгърми всяка ситуация, в която сме поставени. Не да действаме в една посока, а да сме еднопосочни, към доброто.
Да си доволен от себе си. Когато осъществиш своя замисъл ще стигнеш до истинската увереност. Не самодоволството, а вярата в себе си.
Коментари
Публикуване на коментар