свободата в брака

Беше слънчев първи януари.

Следяхме стъпките в снега. Отпечатъци от грайфери. Цяла човешка история на някой минал преди нас. Къде е тръгнал? С кого? Дали е бил сам? Или е бил с кучето си? Дали са били само той и кучето? Лапите в снега бяха големи. Вървяха с човешките, близо до тях, неотлъчно. Понякога излизаха от снега и ставаха кални, но не се отклоняваха от обувките.

Човешките стъпки обаче бяха хаотични. Различни. Търсещи свобода. Имаше красиви отпечатъци. Имаше и дамски, малки, които тичаха по мъжките, по – едри и големи обувки.

Следите в снега бяха като следите в душите ни. Вървят нагоре. Сами или с партньор. Понякога и с куче. Понякога сами. Изкачват се, а след това се връщат. Същите, но по - бързи, по - осъзнати. Свободни ли сме, когато сме сами и можем ли да сме свободни, когато сме обвързани. Стъпките ни не напускат очертанията на пътя, следват общоприетите норми, за да не се отклонят от изпитаното, от изминатото от другите.

Свободата в една връзка е различна от верността в нея. Съдържанието на свободата най – силно се очертава в брака, защото връзките са свързани с компромиси, но свободата трябва да е факт. Съобразяването с другия, желанието да си с него, съпреживяванията заедно, невероятните мигове, неочакваните случки, смеха, тъгата, тишината, мълчанието и веселието, са част от свободата на всеки от нас.

Мислите, свързани с грешките, които правим, които сме направили ни глозгат не само, когато си правим равносметка, а непрекъснато. Дали грешките са свързани със свободата ни да грешим. Има ли такава свобода? Ако такава свобода учи, значи сме разбрали и се развиваме. Повечето грешки ги свързвам с повтаряне. Тъй като започнах да уча да обичам себе си, започнах да правя и грешки свързани с това да отстоявам себе си. Даже всяко отстояване беше грешка в главата ми. Ограничавайки себе си, аз лично съм пропуснала, че не всяко ограничаване е необходимо. Тъй като не съм позволила на част от себе си да е свободна, съм приела, че това е правило. Но то не е. Правилата ограничават, а желанието за свобода расте със всяко ограничаване.

И отново за свободата в семейството. Виждала съм семейства, които живеят в пълна свобода. Бабите биха го нарекли „неморално“. Но те са семейства, независимо от едно такова мнение. И тяхното развитие и животът им в брака не зависят от това дали са непрекъснато и навсякъде заедно, дали си изневеряват, дали все пак са щастливи. За тези семейства свободата да не са непрекъснато заедно е ежедневие. Виждала съм и семейства, които са свободни и са непрекъснато заедно. Дори са пример за другите. Заедно са в планината, на море, на партита, на кино, в басейните и сауните. И след години, ненадейно се разделят и тръгват сами по същите места или намират друг партньор. И живеят пак по същият или различен начин, което зависи от партньора или от техният избор, когато остават сами. Съдбата и на тяхната връзка не зависи от това, че са били неотлъчно заедно и са споделяли всеки миг. Съдбата на връзките зависи от избора, който са направили душите и от това дали следваме предначертаното от душите си в сегашния си живот. Но свободата във връзките е важни за душите, независимо от начина на живот.

Свободата в брака и връзките е труден и дълъг път на осъзнаване. Освен да се разминат двама човека в една връзка, могат и да си омръзнат, да се наситят един на друг. Двата момента са противоположни. Разминаването е да се загубят. Свободата е прекомерна и е довела до безразличие. Омръзването е ограничаване. Съобразяването е прекомерно и е довело до обезличаване. Границата е тънка. Отношенията са въпрос на усещане.

Това, което усетих, докато вървях по пътеката с утъпкания сняг от човешките стъпки, е нещо върху което не се бях замислила досега. Дори да вървим заедно, да се разбираме, да се желаем, всеки един от нас, в дадена връзка, има нуждата от своята свобода, дори да не го осъзнава. Има нуждата на направи нещо свое, да отлети и след това, ако иска, да се върне.

Свободата вътре в самия брак и в една връзка е свободата на душата. Това, което обществото налага не трябва да определя това от което душата има нужда.