Колко свеж е живота ми бил.
А от вътре тъга и унилост.
Копучино със дъх на лимон
- вкус прекрасен, а скрит във балон.
Сякаш друг е живял и обичал.
Сякаш всичко било е измислица.
И сега ме прободе орисница.
Гледам себе си слисана.
Имам някаква тъжна душа,
като гост мълчалив на света.
Смях от вътре, от вън тишина.
Тъжна в празници, весела в самотата.
И години наред все така,
като призрак в деня и в нощта.
И живота не го изживях.
Себе си бях ли или не бях!?
Колко е лесно да си в мъгла.
Колко е трудно да се надвиеш.
Грешно питах защо съм дошла.
Търсех истината да я разбия.
И сега вече тайно разбрах.
Тук съм да се открия.
Коментари
Публикуване на коментар