Човек не израства само от мислите си, а и от действията си. Израстване е всяка крачка напред, настрани или нагоре, всяка промяна която ние направим, всяко осъзнаване на това, което ни се случва и защо ни се случва. Израстване е всяка глътка въздух, от която се чувстваме добре. Всяко вдишване и издишване. С вдишването поемаме новото, с издишването освобождаваме ненужното, казват йогите. В този смисъл ние израстваме само защото дишаме и е така.
Някои хора мислят много, а не правят нищо. Други действат без да мислят. И в двата случая няма нищо лошо, докато живота не те преобърне на 180 градуса. Така ти поднася ситуациите, че да излезеш от зоната си на конфорт. И тогава усещаш чудото вътре в теб. Усещаш, че наистина ти е добре. И разбираш, че те е било страх да се промениш, да се развиеш, страх те е било да бъдеш себе си, такъв, какъвто си. Независимо от това колко е голямо това нещо вътре в теб, то е уникално и е твоята постигната мечта. И ако не е била ситуацията, която те е накарала да усетиш себе си, щеше да си стоиш в една или друга крайност. И всеки ден да се повтаря. Да се повтаряш и ти.
Израстване е да откриеш своята уникалност и да я изразиш. И това да те прави щастлив, защото си жив именно заради това, да си уникален и да правиш щастлив някой друг точно ти, със своята уникалност.
Определени условия, хора и ситуации ни помагат да осъзнаем всичко това. Хората около нас могат да ни сринат, с думи, с действия, с постъпки, но именно те са нашите големи учители, тези учители, които смъкват кожата ни. В момента, в който се чувстваме наранени от някой човек, той е извадил нашата уникалност и ни е заявил : "Виж се. Това си ти. Обичаш ли се ? Държиш ли на това, което аз току що критикувах? Искаш ли да проявиш всичко на което си способен? ".
Без нараняване, без блокажи, ние няма да се развиваме. Всеки блокаж е стъпало към израстване, към промяната, от която се нуждае душата. Въпросът е в това да приемем блокажа, като най - добрият ни приятел. Спокойно да го прегърнем и да му благодарим. Това е нашето събуждане. Когато погледнем блокажа в очите, честно и откровенно го разгледаме отвсякъде, спираме до него, анализираме го, плачем заедно с него, обичаме го, правим всичко за него, тогава той започва да се смалява и да изчезва, докато се заличи напълно. За да разбереш колко много държиш на дадено нещо, колко си готов да го правиш, понякога трябва да блокираш. И ако не си чул и разбрал нищо, се сриваш напълно, за да израстнеш след това, ако започнеш и да действаш.
Действията може и да са грешни, но това няма значение. Защото грешките ще ми покажат правилния път, който ми е необходим точно в този момент.
И понеже животът е изкачвания и падания, отново стигнах до този момент, моментът преди новото действие. Тръгнах, след няколко блокажа и се сринах. Това е или ново изпитание, за да видя доколко съм готова и доколко искам това, или е знак да се откажа. Времето ще ми покаже. Но не ми помага да стоя в заблудата, че едно нещо е такова, каквото го виждам в момента.
Коментари
Публикуване на коментар