Пропускане към основното съдържание

спор за човечност



Днес започна бурно. Времето се е развихрило. Хвърчат снежинки, вятър брули лицата, температурата сутринта беше минус 5 градуса в града. Така бурно започнахме и ние седмицата. Спор покрай случая на Черни връх се оказа за мен озадачаващ. Да поставяш под съмнение принципа, че винаги трябва да се помогне на бедстващ човек (в случая изпаднал хипотермия), ми звучи крайно. Крайно като позиция на крайна безчовечност. Същевременно не е крайно и съм изцяло убедена за себе си, да помогнеш в такъв случай. Не съществуват норми, който да те задължат. Освен чл. 139 от НК, който явно мъдрите ни предци са предвидили, заради човешкото бездушие, което се среща. Нормите се пишат заради човешка необходимост, а през 1968 г. е предвидена норма, която да ни задължи да бъдем човечни. Друг е въпросът до колко въобще става въпрос за престъпление в конкретния случай, което е преценка на компетентните органи. За нас остава усещането за човечност и свободата да бъдем хора без предразсъдъци.
Да помогнеш не е задължение. Това е естествена реакция на човечност. Когато някой те кара насила, когато расъждаваме дали е заслужил да му се помогне, тогава и законовоите норми не могат да помогнат.
Тук не става въпрос за вината. Случаят е отминал. Най - вероятно стопаните на заслона са направили моментна грешка. Туристът е проявил излишен ентусиазъм. За мен важен е въпросът за нашето отношение към случая.
Бях озадачена, че първото нещо, което правим е да съдим. Да съдим човек, който гол до кръста е отишъл на Черни връх, на 2290 м., на връх Нова година. На базата на това, че осъждаме някой за поведението му ние правим преценката за човечността. И след като не го разберат хората смятат, че е лудост подобна постъпка. Чух го с ушите си, че не трябва да му се отваря вратата, щом сам се е поставил в това положение, защото е лудост подобно поведение. Може да ги нападне, да е пиян и т. н. Но това е една гледна точка. Независимо дали и двете страни са изложили обективно случая в медиите или всеки е украсил с нещо случилото се, за мен беше парадокс въобще поставянето под въпрос дали да се помогне в такъв момент.
Защото е лудост и доста рискавано е карането на автомобил. А го правим всеки ден. Във виелици, по неизчистени пътища. Караме ски, има ски училища. А това е доста рисково. Но не подлежи на преценка въобще. И когато човека е избрал нещо различно от обществено утвърдените неща, с които можем да се занимаваме, стават спорове. Толкова трудно свиква обществото ни с различните неща и хора. Колко страх има между нас, недоверие, неприязън. И дори там горе в планината, където самото изкачване предполага воля и характер, ние проявяваме страх. Страх от другите. Ние нямаме утвърдени критерии вътре в себе си за това кое ни прави хора. Имаме изграден страх, който ни пречи да постъпим човешки,  независимо от това дали някой го заслужава или не. Да сме хора без да търсим изгода и реципрочност.
Ако риска не е познат значи е лудост и не заслужава нашето внимание. А лудостта е навсякъде около нас. И когато едно поведение излиза извън рамките на ежедневието, то става обект на осъждане. Щом е рутинно, щом всички го правят, значи не е лудост. Рисковано е да се кара по заледените улици и магистрали със съмнителни, уж "зимни" гуми, но го правим за да отидем на работа. А риска става лудост, когато тръгнем екстремно в природата, когато се опитаме да преодолеем себе си, да се преборим със страховете си по различен начин от всекидневието. Риска го изживяваме всекидневно. Примери много. Ако се затворим в къщи, също рискуваме - да се откъснем от Света.
От друга страна, като крайност е необмислено да застрашиш живота си и да поставиш други хора отговорни и притеснени за него. Нашият живот е наша отговорност. И щом си решил да преодоляваш препятствия, да израстваш в планината, да се откажеш от всичко, което ни ограничава и да се отдадеш на студа, би следвало да имаш интуицията и сетивата, че има граници на човешките възможности и граници спрямо поведението ни към другите. Всичко, което правиш като планинар, като екстремен турист и човек на риска, трябва да те е научило на мъдрост, интуиция и разум, за да бъдеш ти пример за другите, за да покажеш, че израстването е възможно. Че преодоляването на страховете ни зависи от нас. Че изкачването на върха е възможно по различни начини. Защото никъде не сме сами. А още повече в планината и на Витоша, която крие своите тайни.
Има и доста човечност в критиката към поведението, при което човек сам се поставил в опасност и е притеснил други, но изказване от рода "сам си е виновен", не ни оправдава да го оставим навън. Това не означава, че не трябва да се помогне на такъв човек, защото както не сме способни физически на пълно съвършенство, така не сме способни и енергийно напълно да предвидим всеки момент. Затова сме тук на Земята. Да се учим и да си помагаме.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме