Понякога ми е ужасно мъчно.
Не за нещо. Не за някой.
Мъчно ми е за света. И за безкрая.
Няма край във нищо и това е трудно.
Няма край дори във края.
Затова ми е ужасно мъчно.
Че живеем, за да ни боли.
За да се ошлайфваме, да се обрулим.
За да сме отчаяно сами.
За да се опитваме да се променяме.
Да се изправим на крака.
Когато падаме да се огледаме.
Да си разменяме вина.
Понякога ми е ужасно мъчно.
Че се изоставяме. Че се разделяме.
А след раздялата забравяме.
И никога не се завръщаме.
Понякога ми е ужасно мъчно.
Че имаме сълзи. Че ни е страх.
Че кучето навън изпитва същото.
А ние му отвръщаме със гняв.
Понякога ми е ужасно мъчно.
Не за живота. А за смъртта.
Мъчно ми е, че е хубаво.
И че има светлина.
Но не я заслужаваме.
Коментари
Публикуване на коментар