Пропускане към основното съдържание

пътят


Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до никъде. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - много разстояние. Потъвахме все повече в някакво друго време. Хем си тук, хем не е сега. Наситено и тягостно усещане със всяка крачка. Очакваш, вървейки, да се освободиш от тази тягостност, но не можеш. Времето те притиска. Не ни остана време да стигнем до някъде и се върнахме. Вървяхме без цел.
Като се съди по табелите, пътя води до стара хижа. Два часа ходене и си там. Но навлезеш ли по пътя, нещо започва да те спира. На мен ми стана мъчно, идваше ми да заплача, без причина, спомних всички тъжни мигове. В главата ми се появиха образите на близките ми, който не са тук на Земята вече.
Сякаш много отдавна от тук не е минавал никой. Птиците като че ли заобикаляха. Път, който без хора пустееше и тъгуваше за хората,  които са го забравили, за живот, но живот от човешка енергия. Природата страдаше за хората.
Като вървиш по този път не отиваш напред, а се връщаш назад във времето.
06.05.2018 г. Боровец
Много пъти сме вървели по пътища, по които нещо ни е спирало.  И много пъти е трябвало да продължим.
Една мисъл, един знак, една птичка и е можело да променим решението за връщате. Често най - тайнствените пътища са най - ясни. Но понякога, когато нещо ни спира, то ни спира завинаги.
Понякога пътя напред преминава през миналото. През забравена болка, през хубави спомени, през неосъзнати тайни. И именно за тези тайни ни говори този път. И когато вървейки напред, преминаваме през миналото си, привличаме това, което търсим в бъдещето.
Понякога пътят напред е отделен от миналото с пропаст. Тази пропаст трябва да прескочим, защото бъдещето не се интересува от миналото.
Пътищата понякога са с посока, понякога са без посока. Понякога посока не ни е нужна. Друг път не можем без посока или поне ориентир. Зависи от миналото, настоящето и  бъдещето.  Зависи от нас. Затова и пътя зависи само от нас.  Но дори да не искаме ние вървим, защото нищо не е статично. Ние сме различни, мислите, желанията, опитът. Различни са местата, обратите, тласъците ни. Но винаги се движим. Докато вдишваме и издишваме.
И когато нещо ни спира, то е вътре в нас. Може да е влязло от вън. Но преминава през нас. Дори да е неосъзнато, това няма никакво значение. Защото ние сме по пътя или на пътя. А пречката, тя е за да преминем "по - лесно ". "По - лесно"е по - трудното. Зависи от гледната точка.
Важно е и какво ни спира. Като земно съдържание, за да преминем през него чрез мислите. Мислите ни помагат да преживяваме и ни пречат да продължаваме. Но ако мислите ни не сме ние и ако нищо не е случайно, тогава ние вървим с вдишването и издишването ... на живота, на това, което сме, на нещата, които правим, таланта, на същността на нашият собствен заряд, нашата собствена сила.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Безкрайност

Ще се завръща душата ми на Земята отново. За да измине до края света. За да не бъде такава, каквато не иска да бъде сега. Ще се завръща сърцето ми на Земята отново. За да намери онази любов, която да вземе със себе си горе, когато напусне самотно света. Ще се завръщам безформена на Земята отново. Не съм разбрала в какво. Но усещам, че има безкрайности много и много въпроси "Защо?".

Отричане

Бих те обичала много. Но не ми разрешавай да запаля във себе си огъня, който не се потушава. Бих те докосвала нежно. Но не ми позволявай. Отдръпни се небрежно и се забавлявай. Бих те целувала вечно. Но не ми отговаряй. Без да ме пренебрегваш, без мен продължавай... Бих те забравила трудно. Но не ми забранявай, щом отново се върнеш да ти се подчинявам.

"Малка рибла"

Книгата "Малка рибла" свързва. Щом я отворите, зачетете и навлезете дълбоко, нещо се променя във вас. Може да настръхнете, може да заплувате или просто да се отпуснете, но няма да изпитате нищо негативно. Книгата е "сборник", както е посочено в сайта на фондация Ванеса Виденова, но това не са просто текстове, не са само думи, преживявания, споделяния, мнения. Това са вибрации. Вие също започвате да вибрирате. Тази книга е написана "за да промени света". Ние всички променяме света. Но промяната е не само осъществяване, не само действие, просветляване. Промяната е високо енергийна вибрация. Тази вибрация събира всички. И ако не забравяме, че тук на Земята не сме само розови, червени или само светли, има състояние в което да сме неутрални. В този смисъл можем да усетим себе си, прочитайки книгата. Да не сме категорични, знаещи, можещи, безгрешни, да не сме само добри или само лоши, или само силни или само слаби, да не сме едно или друго нещо. А да сме