Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до никъде. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - много разстояние. Потъвахме все повече в някакво друго време. Хем си тук, хем не е сега. Наситено и тягостно усещане със всяка крачка. Очакваш, вървейки, да се освободиш от тази тягостност, но не можеш. Времето те притиска. Не ни остана време да стигнем до някъде и се върнахме. Вървяхме без цел.
Като се съди по табелите, пътя води до стара хижа. Два часа ходене и си там. Но навлезеш ли по пътя, нещо започва да те спира. На мен ми стана мъчно, идваше ми да заплача, без причина, спомних всички тъжни мигове. В главата ми се появиха образите на близките ми, който не са тук на Земята вече.
Сякаш много отдавна от тук не е минавал никой. Птиците като че ли заобикаляха. Път, който без хора пустееше и тъгуваше за хората, които са го забравили, за живот, но живот от човешка енергия. Природата страдаше за хората.
Като вървиш по този път не отиваш напред, а се връщаш назад във времето.
06.05.2018 г. Боровец
Много пъти сме вървели по пътища, по които нещо ни е спирало. И много пъти е трябвало да продължим.
Една мисъл, един знак, една птичка и е можело да променим решението за връщате. Често най - тайнствените пътища са най - ясни. Но понякога, когато нещо ни спира, то ни спира завинаги.
Понякога пътя напред преминава през миналото. През забравена болка, през хубави спомени, през неосъзнати тайни. И именно за тези тайни ни говори този път. И когато вървейки напред, преминаваме през миналото си, привличаме това, което търсим в бъдещето.
Понякога пътят напред е отделен от миналото с пропаст. Тази пропаст трябва да прескочим, защото бъдещето не се интересува от миналото.
Пътищата понякога са с посока, понякога са без посока. Понякога посока не ни е нужна. Друг път не можем без посока или поне ориентир. Зависи от миналото, настоящето и бъдещето. Зависи от нас. Затова и пътя зависи само от нас. Но дори да не искаме ние вървим, защото нищо не е статично. Ние сме различни, мислите, желанията, опитът. Различни са местата, обратите, тласъците ни. Но винаги се движим. Докато вдишваме и издишваме.
И когато нещо ни спира, то е вътре в нас. Може да е влязло от вън. Но преминава през нас. Дори да е неосъзнато, това няма никакво значение. Защото ние сме по пътя или на пътя. А пречката, тя е за да преминем "по - лесно ". "По - лесно"е по - трудното. Зависи от гледната точка.
Важно е и какво ни спира. Като земно съдържание, за да преминем през него чрез мислите. Мислите ни помагат да преживяваме и ни пречат да продължаваме. Но ако мислите ни не сме ние и ако нищо не е случайно, тогава ние вървим с вдишването и издишването ... на живота, на това, което сме, на нещата, които правим, таланта, на същността на нашият собствен заряд, нашата собствена сила.
Коментари
Публикуване на коментар