Вихърът е силен и действа като магия. Направо омагьосва. И то бързо и неусетно. И това се случва при първата крачка във властта. Тръгват с крак и той е засмукан, в тъмния тунел, заедно със всичко останало. И това се повтаря винаги, години, десетилетия, векове. Като прокоба е. А хората в обятията на властта са влюбени, за тях това е непорочната любов, а не зла магьосница. Дяволът така прави, той е мил и приятен. Едностранчив и не споменава нищо друго. Интересуват го само дяволски работи.
Анархията, като противоположност на властта не би следвало да означава безвластие. Безвластието е свободата. Без власт означава без някакой да налага мнението си за постигане на целите си, които в повечето случаи са налагане на характер, защото аз съм такъв и аз така мисля и прокарване на интереси за много пари. За пари, защото те осигуряват властта. Такъв е механизмът.
В днешните времена във властта има анархия. Властта дава механизъм на човека да ръкаводи, ограничавайки свободата на другите, във всичките й форми. И това се случва когато получилите власт преминат тунела и той преобрази уж добрите намерения. А се оказва, че не е имало такива намерения. Имало е характер с определени подходящи качества за притежаване и удовлетворение от властта и намиране на подходящ начин, чрез случайно добри идеи, за достигане до упражняването на това нещо наречено власт. Намерението за осъществяване на добрата идея се забравя, целенасочено се пренебрегва, защото то не се е породило наистина. Това намерение е механизъм към властта и заедно с парите става начин за достигането й. Но парите остават цел във властта, а доброто намерение за постигане на нещо повече от власт изчезва, защото то не е материалто. А нематериалните неща са по - висши, по - сложни за усещане, нямат субстанция, не можеш да ги видиш, да ги разбереш и оцениш.
Истинското намерение във властта не е идея, то е жажда за власт и пари. Много пари и много власт.
Истинските добри намерения не достигат никога до властта. Не се достига до властта, когато не я целиш. А целиш постигане на по - добри условия за живот, разрешаване на определени житейски проблеми в обществото в момента, вземане на конкретни решения във връзка с кризи, природни бедствия, липси, здравословни проблеми, пътища, инфраструктура. На тези въпроси не им е нужно намерението за власт. А власт имащите имат само намерение за власт. Намерението за постигане на обществено благосъстояние не включва намерението за постигане на власт. Намерението за достигане до властта и нейното упражняване е свързано с размяна на постове за по - голям просперитет и повече пари. Осъществяването на властта на даден пост е осъществяване на характерните личностни качества на властимащия да разпорежда на другите. То не включва реалното решаване на проблеми с паркирането например. Целта е поста, не материята, с която е свързан. Затова в повечето случаи поста се заема от любител на постове, който въобще не разбира от материята, сферата, в която ще работи. Защото за него това не е работа, а упражняване на мечтата, да заеме пост. И мечтата е осъществена. Това е мечтата. Мечтата е поста. Властта е мечтата.
А какво става когато мечтата на някой човек е да върши нещо, от което когато си тръгне ще остави, след себе си, доволен и щастлив друг човек или много хора. Когато такава мечта се осъществи власт няма. Властта не е цел в този случай. Когато такава мечта се осъществи има друг вид удовлетворение, и то е от това, че даден проблем е решен. Тогава решаването на проблемите, изграждането на добър живот, инфраструктура, пътища, болници в дадено общество не зависи от властта. Зависи от намерението. Ако намерението е власт, няма болница, ако намерението е построяването на една модерна болница, се строи болницата. Намира се терен, строителна фирма, проект и се строи. Въпросът е защо строителството на болницата зависи от властта. Защо зависи от човека, чиято мечта е поста на който се намира? Неговата мечта не е построяването на болницата. Следва ли мечтата за това да зависи от поста?
Необходимо е самоопознаване във властта. Осъзнаване и израстване. Това са термини, използвани от духовните учители. Но духовността не е самоцел. Тя е навсякъде. Властта също не е самоцел. Творчество също не е самоцел. Всичко това е свързано, но не като клише. Самостоятелна и независима, сама за себе си, всяка от тези прояви се проваля, зацикля, не се развива, движи се в кръг.
Духовността погледната като начин за властване и ограничаване, довежда до същото, като властта, като начин за потискане на чуждата душа и свободата.
Една от възможностите за самоопознаване и на основата на това за израстване е астрологията. Темата за властта в астрологията е свързана с кардиналите знаци. Това са Овен, Рак, Везни и Козирог. Всеки от тях е въвлечен към властта, като възможност за проявление на характера, за реализация и осъществяване на същността. Погледнато поотделно, без обаче да се проследи цялата астрологична картина на конкретния човек, може да се каже, че Овен, със силата си на мотиватор и способността да дава голям заряд е много точно на мястото си във властта. Той дава тласък напред. Но в заряда си не може да остане сам и да постига само лични цели.
Кардиналният Рак е грижовния Рак. Работата е също негово семейство и грижата там е все едно грижа за най - близките.
Везни, в своята кардиналност, искат да блеснат, но уравновесяват всеки конфликт и изненадващо, като Овен, взимат бързи и надеждни решения.
Козирог е прекрасния началник и управляващ. Той е в състояние да изслуша всеки свой подчинен и да му даде възможност сам да вземе решение. Овен - Везни / Рак - Козирог. Така подредени, тези знаци са противоположни в зодиака и винаги, когато са прекрасни водачи и лидери, и властта не е самоцел, а преди да я поемат са обмисли ли какво следва и какво се очаква от тях, тогава са проявили от качествата на противоположния си знак. Тези качества се проявяват, като архетипи и при некардиналите слънчеви знаци.
Жалкото е, че кардиналният принцип се пилее по такъв остарял и изтъркан начин, като власт и пост. Днешната власт е друга. Тя е властта на свободата, на разума, на самоопознаването. Властта и постовете са спряло развитие, завързан кръг.
Това не е работещ механизъм, не се получава. След преминаването, с първата стъпка във властта, не се случва магия. Получилият власт не е омагьосан и не затова забравя прокламираните преди това намерения. Такива намерения, подсъзнателно не е имало. Целта е била, чрез тях достигането до мечтаната власт.
Интересно е, че понякога за да се запази постигната власт от получилият пост, в някои случаи по стечение на обстоятелствата се достига до осъществяване и на важни проекти, решаване на съществени проблеми. Жалкото е, че това е между другото. И не би трябвало да се очаква и да се разчита на такава случайност, да се живее чрез случайности. Живота не е случайност. Ние не сме случайности. В случая с построяването на болницата, ако общество и човечеството е приело, че това зависи от властта, то тази власт всъщност точно какво решава?! Няма какво.
Коментари
Публикуване на коментар