Душа

Душата ни е тиха, като ручей,
бълбука и не търси суета.
Душата ни е лека, като полет,
прехвърча и ни дава свобода.
Душата ни е силна, като песен,
изпята със гласа на любовта.
Душата е несъвършенно ясна
и съвършенна във смъртта.

Душата ни не е тъга, а радост.
Не иска всичко и не е сама.
Душата ни не е горчивина, а сладост.
И не постига опит, без сълза.
Душата ни не е безчувствена, а пряма.
Не се отказва във беда.
Душата ни не е човешка слабост,
а "слабостта" е във човешката душа.

Душата ни расте тук на Земята,
но не от земните неща,
а от неземност и от святост,
превръща се във тишина.
Душата ни се връща на Земята,
но не за земна надпревара,
а за неземните уроци,
които сме забравили.