Точка на кипене

Във тялото една черупка скрита
затиска малко сърчице,
в което се обвива свита
една душа, със много цветове.
Любов поръсвам, като сол отгоре
и малко допир, с ароматен сос.
Приготвено, но не сварено.
Вари се в този тъжен свят.

Навън е люта зима. Вътре лято.
Валят куршуми, стряскащи слова.
Недоизказаното е неясно,
когато се допре до тишината.
Но всичко е добре разпределено
и между думите и сред студа.
Летата се преплитат страстно
със огнени вихрушки самота.

Навън е шумно. Вътре тиха вечер.
Във себе си приех света.
Поставих го във мен внезапно,
а той поиска свобода.
Сега се мъча да го видя ясно
между душата и смъртта.
От вътре все ми става тясно.
Навън ще търся любовта.